Как е най-разумно и добре родителите да се държат към своето дете?

Да го приемат за душа, дошла да им помогне да практикуват истинска любов. Родителят и неговото дете са магнетично привлечени според паралелния им план на живот. На планетата ни не се случва нищо случайно. Има смисъл вместо да опитваме да променяме децата по наш образ и подобие, да ги използваме, за да се научим да сме по-осъзнати кое приемаме в собствената ни представа за нас самите и кое – не.

Какво мислите за родителите, които удрят децата си? И как да покажем на едно дете докъде стигат здравословните граници?

Вероятно всеки родител понякога губи контрол и иска да плесне детето си. Всички сме човешки същества, със слабости. Ако шамаросаме детето, е важно да му обясним, че съжаляваме за загубата на контрол и че се е случило, защото не сме успели да разберем какво трябва да научим от поведението му. Да го уверим, че не знаем колко време ще отнеме, но един ден ще успеем. Важно е да знае, че не е избрало родителите си без причина и то, и ние имаме неща за учене. Те по-често са свързани с това, което родителите не приемат в самите себе си.

Какво провокира липсата на пари? И каква е тайната на изобилието?

Парите са материален израз на божествената енергия на Земята. Липсата на пари в живота ни е знак за липсата на вяра в нашата голяма възможност да създаваме живота, който желаем.

Какво може да направи човек, за да избегне бърнаут?

По мои наблюдения това изтощение засяга хора, които не приемат родителя си от същия пол. Искали са да го впечатлят като деца, правели са всичко, за да му се харесат, но не са получили признание. Не са вярвали достатъчно в собствената си стойност, чувствали са се контролирани и безсилни и са придобили навика непременно да се стремят към успехи, за да докажат какво представляват. Те смесват ПРАВЕНЕТО и ЖИВЕЕНЕТО. Имат много очаквания и се чувстват самотни, когато никой не признава това, което правят. В крайна сметка се изправят пред въпроса какъв смисъл има. Изходът е да се вгледат в себе си и да приемат родителя такъв, какъвто е. Ако е жив, да му го кажат, ако не е – в медитация да визуализират среща и да му обяснят какво са осъзнали. Добре е да осъзнаят, че никой, дори самите те, няма право да иска от тях повече, отколкото определят собствените им граници. Взискателният родител е бил или е в живота им, за да им покаже собствените им желания. Всеки има право да каже „не“, когато смята, че нещо е твърде много за него. Ако човек уважава границите си, той е по-малко склонен да критикува другите и е по-щастлив.