Мръсна долна лъжкиня 2. Но... този път не.

Ирис Крилатска 12 юни 2019

Кой каквото ще да ми разправя, но лъжата е изкуство. Истина от друг порядък. Някои лъжи, не всички. Има и лъжи халтури – меркантилни, породени от някакви други неща, не от копнежа да полетиш над реалността и да не се съобразяваш с нейните истини – тежки като гюлета и остри като тръни. Разбирам онзи, който е измислил израза „Не виждаш ли еди си какво, ще ти извади очите?!“ Само истината може да е толкова брутална и агресивна, че да ти извади очите.
Лъжата е деликатна, щади и очите, и сърцето.

Преди 10 години, а вече май станаха и повече, написах за EVA един сърцераздирателен текст, озаглавен „Мръсна долна лъжкиня“, в който разказвах за моята дизелова (после ще обясня защо дизелова) любовна история с едно момче, което по онова време бачкаше като бодигард на Известен Човек. Толкова ми харесваше да се мотая с моя бодигард насам-натам, да ядем череши в градинката пред Народния театър, осветени от прожектора на пълнолунието, все едно сме единствените герои в камерен спектакъл за невъзможната любов, да се целуваме и прочие, че му казах, че съм омъжена и имам дете чак на трета среща май. А той беше толкова малък и глупав, че това допълнително го амбицира. Каква поредна сърдечна драма, както биха казали професионалните коментатори на любовни истории, свикнали на какво ли не!

Какво се случи после и как се промениха възгледите на една неособено порядъчна омъжена жена, лъжеща наред? Сега ще ви разкажа много накратко. 10 години не са малко време. Въпреки че индуистите казват, че само един ден на тяхното божество Брахма се равнява на 2 милиарда човешки години, тоест от гледна точка на този Брахма (или дали пък не беше неговият подизпълнител Вишну?) 10 години са... ами просто неосезаема прашинка от брахмическата микросекунда.

На първо място през изминалите 10 години се случи това, че така нареченият Известен Човек (наричан за по-кратко ИЧ), т.е. шефът на моя бодигард, престана да бъде известен. Славата бързо-бързо изфиряса през комина на мезонета му на „Оборище“ и последно чух за него като за една от жертвите на КТБ аферата, но дори в нея беше измежду най-рядко споменаваните, тъжна работа. Освен това градинката пред Народния вече се пука по шевовете и посмъртно не можеш да си намериш самостоятелна пейка, на която да се целуваш, дори при минусови температури, а какво остава през пролетта при пълнолуние. Пълен абсурд! Забрави! Друго? С мъжа ми и детето напуснахме апартамента си в Студентски град, в който живеехме тогава, и се преместихме в нова кооперация в стария Ючбунар (карето между столичните булеварди „Христо Ботев“, „Александър Стамболийски“, „Сливница“ и „Константин Величков“). Еуфорията около новото жилище и преместването наруши уседналия модел на нашето семейство и като вихрушка издуха позастоялия въздух помежду ни (естествено, имам предвид между мен и мъжа ми). Вдигнахме котва, юхуууу!

А що се отнася до Момчето... Момчето, разбира се, си отиде. Не мислете, че ме търпя такава женена с дете твърде дълго. Изобщо дори. Трябваха му пет-шест пъти, в които не успях да се измъкна, за да се видим (единият от които на рождения му ден) и репликата ми, че е тъпо да се срещаме в колата му. Ето затова наричам любовната ни история „дизелова“. Моят шантав бодигард все още живееше с мама и татко (все пак беше „само“ на 23!) и понеже все още не бяхме стигнали до циничния момент с хотелските стаи, до който така и не се добрахме, бяхме измислили следната схема – отивахме на най-големия платен паркинг, ама гледахме така пò в дъното да спрем, и си стояхме там, колкото си поискаме. Представете си само в какво се бях забъркала и как явно ми е хлопала дъската тогава! Въпреки че, какво да лъжа, имахме шепа хубави моменти във въпросната кола, обгърнати от миризмата на дизел. Дори се бяхме научили вече старателно да си поделяме сметките за: „наема“, т.е. за платения паркинг, нашето убежище, за „парното и тока“, т.е. за дизела, и за храната, т.е. за сандвичите и бирата. Никой не искаше да поеме цялата сметка. Той – защото аз съм омъжена и десетина години по-напред с материала, откъде-накъде ще ми плаща к’вото и било, за да безобразнича с него, а аз – защото не исках да е някакво такова гадно и аз да си плащам, бррр! Битовизмите са навсякъде, хора, не само в брака. Има ги и извън него.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР