Мръсна долна лъжкиня 2. Но... този път не.

Ирис Крилатска 12 юни 2019

 

В началото въобще не мислех за каквото и да било. Добре де „въобще“ е силна дума, но все пак не мислех. Обаче след като се засякохме на две кина съвсем случайно и сами (много често ми се налага да ходя на кино сама и нямам никакъв проблем с това), след като си писахме пет пъти по два часа в месинджъра някакви тотално готини глупости, макар и уж по работа, и след като ходихме веднъж на сладкарница (да, да, на класическа сладкарница с пасти и боза), за да запълним извънредна по-дълга почивка между две лекции, един ден той ме попита: „Усещаш ли как нашите взаимоотношения започват си търсят форма?“ Е как да не паднеш от смях! Но не паднах от смях, защото си бях подредила три работни срещи след това и нямах време за никакво падане.

Постепенно разбрах, че 10 години след историята с бодигардчето 20-годишните са станали десет пъти по-арогантни. Ако не ги държиш много изкъсо, ще ти се качат на главата. Пример: „Ще си направиш ли косата руса? Заради мен.“ Майчице, не знае какви ги дрънка! Руса? Ей сега! Отклонявам невероятното предложение на майтап, сигурно ми пробва акъла, както се казва. В края на краищата е още почти дете, каквото и да си говорим. Непрекъснато измисля някакви неща. Прави ми „снежен“ човек, но от кал и мокра пръст – не можело да има само бели снежни човеци, много било расистко. Снегът бил расист. После изчезва за три дни и ни вест от него, ни кост. После ми заявява, че всички жени са к...и, права била баба му, и затова той си хванал гадже к...а, нямало други. Показва ми момичето на телефона си. Надълго и нашироко ми обяснява какъв секс иска да прави с нея, обаче тя е много тъпа и е сигурен, че няма да се получи. Добре де, нали е к...а, би трябвало поне за това да става, викам му. Ама даже и за това не става. Сигурен е и дори няма да я пробва. Но ще я задържи. Поне могат да си говорят. А, те си говорели! Спирам да търся логика. Много иска да я накара да ревнува. Какво ще кажа той да я набере уж по погрешка, тя да вика „ало, ало“ от джоба му, а ние да си говорим нещо много забавно, да се смеем и в един момент да замълчим все едно се целуваме. „Абе ти добре ли си?!“ – му казвам, а той бавно и мълчаливо ми маха някакво пухче от косата. Тръгвам си моментално и почти тичешком. Имам цял куп работа за вършене.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР