Те са двойка от три години – главната редакторка на луксозно списание Андреа Пунчева и студентката по медицина Вероника Христова. Свързани са от общи интереси, мечти и любов. Която не им е достатъчна, за да живеят щастливо заедно. Преди известно време Рони направила на Андреа романтично предложение за брак. Сгодили се и почти 2 години по-късно отпътували за Ирландия, за да си запазят дата за сключването му. Искат да направят това възможно и за други като тях в България

Кои са тези две момичета? Андреа я познавам от малка, затова ще започна с Вероника.

Тя разказва как от съвсем малка раснала и играела само с момчета. Освен че такива били децата на приятелките на майка й, съзнателно търсела мъжка компания в игрите в квартала. Двадесетина години по-късно учи медицина и има още две години до завършване, после – четири години специализация. Междувременно Рони работи в спешния кабинет на болница и това е свързано с желанието й да специализира анестезиология и реанимация. И не смята, че ще се осъществява като лекар в България. „И най-доброто желание да имаш да останеш, и най-доброто сърце да носиш, се подиграват с теб, унижават те и на всичкото отгоре на много лекари посягат.“ Вероника не издава някаква тайна. Пали се страхотно, влизайки в темата за здравното обслужване в България. И е готова да продължи с това как тук някой може нещо да го боли три месеца, но да реши да отиде в три и половина през нощта в неделя на спешен кабинет, да си спести личния лекар. Защото не му се чака.

До този момент Андреа, накратко Реа, сладко-сладко похапва сладолед, наблюдавайки внимателно и слушайки с интерес. Тя е с четири години по-голяма, сега навършва 30. Изчаква Вероника да завърши, след което заедно ще потърсят ново място под слънцето. Андреа е журналист. И за нея причината да не иска да остане е не заплащането, а нивото на образованието, на обществения диалог, на загрижеността за човешкото достойнство в България. Няма как да си реално щастлив, когато окръжаващата те среда е скотска, отбелязва. Дава си сметка, че в чужбина би било много по-трудно да стигне до там, където е сега в България като позиция, като стандарт на живот. Но е готова да пожертва всичко това, за да има комфорта на спокойното цивилизовано общуване на всяко едно ниво.

Още преди да се запознаят, Рони чува за Андреа от обща позната, която я описва като добре възпитана дама, която е трудно да пречупиш. Умна, рационална. За разлика от Рони: горещ човек, на когото на лицето му се изписва всичко. Запознали се сред компания, благодарение на същата обща позната. „Андреа стоя цяла вечер на масата и гледаше отдалече. Телефонът й ми се стори голям като телевизор, на него постоянно й излизаха известия за важни новини от Би Би Си и Си Ен Ен“, описва я Рони. Тогава тя не знае, че Андреа току-що е започнала настоящата си работа и все още използва навика от години работа в новините като извинение да си гледа в телефона, а всъщност тайно да гледа към тази мистериозна нова личност с тъмна къдрава коса и неустоим чар. Затова Рони наистина остава изненадана, че накрая все пак си разменили телефоните. На следващия ден, когато се събудила, Андреа вече имала съобщение от Вероника.

Поучила се от предишен опит, Андреа нарушила досегашния си подход към партньорите. Предложила на Рони да заживеят заедно на втория месец. „Защо да губим време да се правим, че сме заедно, и година да се виждаме два пъти седмично, ако истинският тест дали сме съвместими идва с това да споделяме дом, сметки, задължения? Стори ми се много по-практично и щадящо време.“ Така обобщава аргументите си и звучи по германски рационално. Вярна на своя южняшки темперамент пък, Рони не изчакала и година, преди да й предложи да се оженят. Отговорът бил: „Да, разбира се, иска ли питане!“

Колкото до желанието да сключат брак, Андреа казва, че ако партньорът й е мъж, никога не би я съблазнила идеята да официализира връзката си в гражданското. Но тъй като е с жена, иска да го направи не само защото безкрайно много обича Рони, но и защото желае да се говори повече по темата за еднополовите бракове. И не са без значение онези елементарните, чисто прагматични неща, които повечето двойки приемат за даденост: ако с една от тях стане нещо, другата не може да получава информация от лекарите какво се случва.