Случаят с децата – какво ще стане, ако биологичният родител почине и дали детето след това би отишло в дом – за тях не важи. Категорични са, че не искат деца, и знаят защо такъв е изборът им. Приоритетите им са другаде и децата никога не са влизали в плановете – Андреа дори го е повдигнала на втората им среща, за да не се увличат една по друга, ако Вероника държи да стане родител. С усмивка си спомнят момента от тази втора среща, когато разбират, че и двете предпочитат свободата и пътуванията пред детските градини. Но си дават ясна сметка, че за много други еднополови двойки у нас този избор е друг, и защитават принципното им право да бъдат родители.

Имането на деца е избор като всеки друг, обобщава Андреа. И човек, като знае какво получава и какво му отнема това, го прави информирано. Свободата да си правят сами „дизайна” на живота им е по-важна. Не всички могат и трябва да са родители. Особено ако го правиш само ей така, като продължение на навика на обществото да се възпроизвежда.

Така не заради деца, наследство или безкрайно уважение към институцията брак Реа и Рони решили да се оженят. Извадили си нужните документи – акт за раждане и удостоверение, че нямат брак в нашата държава, преведени и легализирани във външно министерство, както и превод на платена сметка за ток като доказателство за постоянен адрес. Запазили си онлайн час за събеседване в общината в град в Ирландия – трябва да е най-малко три месеца преди датата, на която искаш да се ожениш. Рони определя като трудно описуемо чувството, когато жена в общината вдига телефона и казва: „Има тук две момичета, които искат да се оженят, ела да запишеш една дата.“… „Тогава се спогледахме и осъзнахме, че всичко е толкова истинско и толкова просто. Хората виждат, че пред тях са двама здрави и прави хора, с акъла си и просто искат да се съберат. Тогава повярвахме, че това реално се случва.“
Андреа и Вероника казват, че и тук никога не са имали някакви спънки, скандали, перипетии, свързани с приемането на връзката им. Колегите им са наясно и нямат никакви резерви към тях.

Говорили са и какво ще правят, ако нещата между тях се разсъхнат. „Пак ще трябва да се връщаме в Ирландия, за да се разведем. Но все си мисля, че ей така, от уважение и разбиране към другия, бихме го направили цивилизовано“, отбелязва Рони. Андреа се включва след нея: „Моите наблюдения са, че много хора оставят нещата на самотек и не работят активно върху връзката си. Ние от първия ден и до днес активно споделяме, говорим, мечтаем и правим неща заедно. Дори когато се караме, го няма усещането, че го правим срещу другия, а го правим по-скоро в името на това да сме по-добър отбор.“

Вече са изградили изкуството на диалога. На много високо ниво. Трансферът на хормони, на емоции, на всичко продължава в баланс. Предпочитат да си стоят вкъщи и да си гледат сериали. Забавляват се интелектуално, както казва Андреа. Обичат да ходят по ресторанти, да пробват нова храна, да откриват нови места. Имат сходен вкус за вино – червеното им е фаворит. Вкъщи готви Андреа, а Рон само й пречи в кухнята. И показват нетърпимост към хора, които отказват да мислят.