С какво те омагьоса личността на Лив Улман?

Запазила е детето в себе си, детското си озарение. Бих искала да предам светлината й и на публиката. А също и да отворя прозорец към кухнята на актьорската професия – какво се случва, докато се снима някой филм, който, както е в случая с Лив Улман, остава в историята. И исках да разкажа за връзката им с Бергман, която се осъществява най-пълно в съвместното им творчество. Вълнува ме онова, което тя казва след като се разделят: „Аз не се успокоих, докато не построих мост между него и мен, за да станем отново добри приятели.” Те правят най-проникновените си, най-великите си общи филми след като се разделят.

Една от най-важните роли в актьорския ти път е тази на Хелена в „Есенна соната” на Бергман, под режисурата на Младен Киселов. В едноименния филм участва и Лив Улман, макар и в друга роля. Въпреки това сякаш някаква невидима сила все те тегли в тази посока. А и си приличате с Лив.

По-скоро нещо в излъчването ни свързва. „Есенна соната” (2001) дойде след като години наред ми предлагаха роли, подобни на тази, която изиграх в „Дунав мост” (сериала, с който Йоана стана истинска звезда още преди да е завършила НАТФИЗ – б.р). Младен Киселов поставяше за първи път в България след повече от 20 години и избирайки ме, даде нов тласък на актьорските ми търсения. Научих страшно много, но най-вече това, че когато правиш спектакъл, трябва първо да помислиш какви са потребностите на хората, които очакваш да го гледат. Каза ни: „Хората в момента имат огромна нужда да обичат и да бъдат обичани”. И макар да бе селектирал четири екипа от по четирима актьори, в крайна сметка избра нашия, защото в очите ни виждал тази нужда от любов. Сега аз самата се попитах по повод „Променяне” от какво има нужда българската публика. Така че много искам „Променяне” да е едно пътешествие, което споделям с публиката, споделено преживяване.

Кои са онези моменти, които трасират пътя на твоето лично „променяне”? За „Дунав мост” и „Есенна соната” вече стана въпрос.

Първият ми моноспектакъл също със сигурност е един от тези моменти. Преди това - след като се появиха децата (Йоана и съпругът й имат близнаци на 6,5 години) веднага се наложи да си пренаредя приоритетите и от 2015 г. вече не съм на щат никъде. По-добре се чувствам, защото аз избирам в какво да играя и се старая това да са проекти и роли, които са смислени и ме развиват като актьор. В момента играя в 9 представления, което означава, че около 18 вечери от месеца имам спектакъл, разбира се имам и репетиции през деня, дори в събота и неделя, но все пак намирам време и за децата. Голямата ми мечта е да си дам поне месец почивка от всичко и да заминем някъде четиримата, но предвид това, че сега децата ще бъдат в първи клас, променянето тепърва предстои (смях).