Колет - история на желанието

Да си припомним коя е тази жена, зачеркнала всички стереотипи за това какво е да си жена и написала своя собствена версия по темата. При това – преди почти 120 години

Ирина Иванова 28 май 2019

Кийра Найтли във филмa „Колет“

Снимка: getty images/guliver

 

През 1902 г. Уили решава да възнагради Габриел, като по нейна молба й обзавежда гимнастическо студио в апартамента им. Тук тя започва да се упражнява и да репетира различни танци и когато 4 години по-късно успява да се разведе със своя пигмалион, вече може да си изкарва прехраната не само с писане. Разводът е гръмък. Защото Габриел не заживява сама, а с жена – една от най-известните лесбийки в парижките кръгове от Бел епок – Матилда де Морни, по-известна като Миси. Двете не просто живеят заедно, но изнасят представления в различни мюзикхоли. Най-скандалното е, че си позволяват да говорят за връзката си пред публиката и дори веднъж се целуват на сцената. Дори за Париж в онези години това е скандал. Доброто общество затваря вратите си и пред двете. Дълги години Колет не е издавана, не е „модерна“ и дори нещо повече – отричана и отхвърляна е.

Връзката й с Миси продължава шест години и е само първата от множеството по-късни връзки, които има с жени. Да съблазниш някого с неустановена сексуалност е най-вълнуващото за нея. Колет е бисексуална още преди терминът да е въведен. И не само заради самия секс, но заради авантюрата. Заради стъпкването на ограниченията. Въпреки че винаги е живяла така, както иска, тя категорично се разграничава от всички форми на феминизъм и от всички феминистични движения. Не е феминистка. Никога и за нищо на света. „Феминистките заслужават по един камшик и – в харема!“ – обича да казва тя. Или пък: „Жената, която си въобразява, че е интелигентна, иска равни права с мъжете, а жената, която наистина е, никога не го прави“.

През 1913 г. Сидони-Габриел се омъжва. Вторият й съпруг е един от най-известните журналисти във Франция – Анри де Жувенел. Тя му ражда дете – единствената си дъщеря Колет, която пренебрегва през целия си живот, а той й осигурява възможност да напусне мюзикхола, да се върне в обществото като негова законна и сравнително порядъчна вече съпруга и да се отдаде на писането.

По време на Първата световна война тя пътува до фронта, където е изпратено военното подразделение, в което служи мъжът й, и пише репортажи от самото място на бойните действия. Пише и критика – не само за книги и спектакли, но и за мода, ресторанти и храна. Превръща се в един от най-добрите журналисти на своето време, а ревютата и статиите й имат толкова силно влияние в парижките кръгове, че имат силата да съсипят или спасят нечий бизнес.
Най-после Колет, с два брака и дете зад гърба си, с огромен опит в скандалните връзки, наистина се влюбва в мъж. Не в настоящия си съпруг, разбира се, не. Нито в някой като него. Тя е на почти 50, когато се влюбва лудо в... 16-годишния син на мъжа си от първия му брак. Дали се спира на ръба на пропастта и се връща обратно? Не, скача директно в нея. Тази си любов тя разказва в един от най-известните си и екранизирани романи – „Шери“. Заради нея тя се развежда с Анри де Жувенел, но никога не й минава през ума да официализира връзката с доведения си син, дори когато той навършва пълнолетие. Напротив, бърза да избяга от всякакви подобни мисли, които глава като нейната, за която нищо не е безбожно скандално, все пак може да побере.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР