Моите 7

Мария Попова 31 март 2019

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме нещата, които са ни докоснали през последните дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Мария Попова и "Нейните 7"

Животът ми е като приказка. И не защото е розов, романтичен, винаги позитивен. А защото имам възможност да го преживея, напиша, да сложа точката в края и да го завещая, прилежно обгърнат от твърди корици. Любими герои? Ето 7 реални вдъхновители:

Грозното патенце - Любимо ми е. Толкова добре разбирам чувствата му. Преживявала съм ги, когато бях малко пате. Осъзнах нещо много важно от „грозния” ми период. А именно, че този вид пате не е жертва и не би трябвало да подлежи на съжаление, защото това последното е по-лошо от човешкото безразличие. В живота вярвам, че грозното пате се превръща в лебед, не заради белите и пухкави пера, а защото човек израства до такава степен, че успява да съзира онова красивото в движенията на ръцете, които правят добро, в сълзите на очите, които се вълнуват от доброто, в поривите на сърцето към доброто. Красотата проблясва, когато човек расте, за да може да бъде още по-висок и да я съзира още по-добре. Точно тогава патето е най-щастливо и най-красиво.

Пепеляшка - Впечатляваща е. И с парцал, и с рокля, и с две обувки, и с една обувка. Тя се движи, танцува, уважава дните си, защото са различни. Понякога изискват повече труд, понякога по-малко труд, понякога никой не оценява този труд, понякога го оценява този труд. Но винаги сърцето на Пепеляшка бие, за да живее живота, приемайки неговите две страни. И трудната, и лесната. Споделям също, че „след полунощ“ е любимото ми време. И не защото магията се разваля и губя стъклената си обувка, а защото разбирам, че не ми е нужна. Знам, че и по пантофи ще дойде онзи принц, който ще оцени същността ми.

Спящата красавица - За принца да дообясня. Или по-скоро за любовта. Вярвайте само в едно - тя събужда, пробужда, казва най-нежното „добро утро“. В един момент, в подходящия момент, не на всяка цена, не веднага. Любовта си има своето време. Най-истинското. Ще настъпи за всеки. Трябва само сърцето да я разпознае, за да могат очите да продължат да виждат.

Трите прасенца - Знаете ли какво бих казала: „В отборната игра му е майката.“ Така де, когато имаш още две прасенца до себе си, винаги е по-лесно срещу Вълчо. Когато решиш, че никой не ти трябва и че ти си по-оправен от другите, рискуваш сламените ти заблуди лесно да бъдат издухани. Вярвам, че човек е оцелял, защото се е доверил на ближния.

Снежанка и седемте джуджета - Винаги, когато се изгубя дали в гората, дали в дните си, дали в очакванията си, все се намира някое джудже, което да ме приюти. Приятелството е приказка - преодолява зли вещици и отровни ябълки, има силата да бъде опора, да заличава болка, да превръща сълзите в усмивка, да те кара да се чувстваш „намерен” отново. Ето защо в колибката на джуджетата винаги е уютно, защото там приятелството не принадлежи на възраст, ръст, пол и цвят на кожата. Свободно е.

Златната рибка - Знаеш ли какво, златна рибке, искам да продължиш да живееш в моята душа. Да плуваш сред дълбините ѝ, после да се появяваш на повърхността, да чувстваш свободата сред нейните емоции. Не изпълнявай нищо. Само живей, за да не чувствам самота и липса, за да съм богата, споделяйки тайните си с теб.

Аз - Приказен герой като теб, който в момента четеш.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР