Точно преди 5 години – през 2013 г., някъде около Коледа – едно ангелолико момиченце се яви на кастинг в „Шоуто на Слави“ и само за пет минути покори България с изпълнението си на Listen на Бионсе. 

Никой не разбра откъде, по дяволите, това сладко малко дете, ама толкова малко, че сякаш спокойно можеше да се побере в лодка от орехова черупка, досущ като Малечка-Палечка от приказката, извади този мощен соул глас. Още пò не разбрахме обаче откъде това 9-годишно момиченце, което видимо бе живяло като истинска принцеса, обичана и обгрижвана, извади тази особена „тръпка“, която песента изисква, емоцията, дълбочината, как разказа история, която на тази възраст няма как да познава! Все едно гласът й знаеше и разбираше повече от нея самата. Всички, гледали кастинга, са усетили това, защото... ами иначе нямаше да има милиони гледания, нали така?

В следващите две-три години Крисия Тодорова не само се превърна в истинско дете звезда, участва на няколко концерта на Слави и Ку-Ку Бенд, където пя пред многохилядна публика, но и спечели на страната ни второ място на детската Евровизия през 2014 г., а впоследствие – и домакинството ни на следващото издание на конкурса. Въобще за един период от време тя бе нещо като най-добрата „реклама“ на България, най-красивото послание, което можехме да отправим към света и под което бяха готови да се подпишат огромна част от българите, а подобно обединяване, знаете, се случва доста рядко.

После Крисия изведнъж се скри от светлините на прожекторите. Вероятно защото порасна и трябваше да отдели време на тийнейджърството. Сега тя е на 14, живее и учи в София и е истинска красива млада дама. С над 53 хиляди последователи в инстаграм, а на тийнейджърски език за България това значи много. Майка й Ангелина ни каза, че двамата с баща й и двете й сестри, с които живеят в Разград, не я посещават често в София. „Но с нея имаме много силна връзка. Знам, че е страхотно упорита, и затова не се съмнявам, че ще постигне онова, което е решила. Всяка майка има своите страхове, а аз съм от майките с повече такива. Много пъти съм се питала дали тази популярност няма да се отрази лошо на все още детската й психика, дали това не е прекалено голям товар за нея, дали ще издържи на това темпо... Но тя винаги се е справяла и се възхищавам на силата и упоритостта й.“

Крисия, майка ти каза, че програмата ти е много натоварена. С какво?

С уроци най-вече, а през останалото време с другите ми любими неща – фитнес, рисуване или просто разходки с приятелките ми. Още не съм си намерила танцова школа, в която да се запиша, но и това ще стане, защото танците много ми липсват. От тази година съм ученичка в Музикалното училище „Любомир Пипков“ в паралелка поп и джаз пеене. Бързо свикнах със София и с новите съученици. Сигурно защото никой не ме посрещна с онова изражение, с което някъде посрещат „известната“ Крисия, а ме приеха естествено и сърдечно.

Беше ли ти трудно да се разделиш с дома и семейството си? Все пак си само на 14.

Трудно и тъжно, но знаех, че трябва да продължа по този път напред, ако искам да се развивам. Аз много обичам учителката си по пеене от Разград Свилена и с нея също ми беше много мъчно да се разделя, понеже тя винаги ми е била повече от учителка, истински приятел! Новата ми учителка, г-жа Маринкова, обаче също е много добър музикален педагог. Харесва ми да съм самостоятелна, да се справям сама, така се уча.

За дете като теб, което вече е познало доста от добрите, но вероятно и от лошите страни на това да си известен, трудно ли е да създава приятелства?

Според мен приятелства, истински, винаги трудно се създават и запазват, независимо дали си известен или не. По принцип не всеки е готов да бъде искрен с теб, да ти се довери и да можеш и ти да му се довериш, да е отговорен към теб... Изгубих хора, които преди съм смятала за приятели, но пък срещнах нови и това си е съвсем естествено.

Наскоро с една приятелка решихме да гледаме това клипче заедно и най-странното беше, че доста моменти оттогава ми се губят. Помня, че бях забравила за камерите в студиото, не се притеснявах, а ми беше много забавно. Не бих променила нищо, ако можех да върна времето назад. Пътят, по който минах, ме научи на много неща, направи ме по-зряла и по-силна.

На концертите на Слави и Ку-Ку Бенд, на които участваше, се събираха десетки хиляди хора. Какво е за едно дете да излезе и да пее пред многохилядна публика?

Чувството е неописуемо! Голямата сцена, светлините, адреналинът и най-вече това да усещаш и да получаваш любовта и енергията на публиката... Благодарна съм за възможността да изпитам всичко това! Помня чувството – сърцето ти започва да бие ускорено, ръцете ти започват леко да треперят и се изпълваш с невероятна енергия и щастие! Трудно заспивах след това.

А имаше ли „кошмарни“ гафове, за които не искаш да се сещаш? Как преодоляваш такива моменти?

Имала съм ситуации, в които не съм успявала да се справя така, както мога. Когато емоцията е прекалено силна, се случва да ти попречи да овладееш гласа си. Чувствам се доста зле след изпълнение, но се опитвам бързо да преодолявам момента и да гледам напред. Мама винаги ме е съветвала да не се отказвам, да не се предавам, а аз слушам най-много нейните съвети.

Липсват ли ти шоуто, телевизията, концертите, хората?

Липсват ми моментите и хората от екипа, с които имам прекрасни изживявания.