Любовта трае три години

Дори когато е била отложена с три десетилетия

Дарина Деевска 27 март 2019

Представете си, че точно след трийсет години, през които една жена се е омъжила, родила е и е отгледала децата си, намерила е равновесието между семейството и работата си, от гардероба й изпада скелет. Какъв ти скелет, появява се мъж от кръв и плът, преминал през живота й, когато е била на двайсет, и изчезнал безследно. Всъщност не съвсем безследно – за една нова година преди три десетилетия й телеграфирал от някакъв край на света (преди се комуникираше само така – с телеграми и писма), че иска да е с нея.

Let`s be together, подпис, точка. И цялото това негово желание – в резултат на два-три дни, прекарани заедно преди тридесет години в скитане по улиците, пиянстване по кръчмите, натискане по ъглите и нито една дума за обяснение, различна от обмяната на информация за литература, поезия, идеология, кино, традиции... Той й разказвал за семейството си, за специалността си в университета, за любовта си към Че Гевара и вярата си в световната революция. Тя му показвала лицето на презрелия социализъм, любовта си към биологията и мечтата си да живее в Африка. Установили, че си приличат по неверието в нищо, освен в себе си и в невъзможното. После тишина. Забрава. Промяна. Трийсет години.

Изведнъж: здравей, аз съм, помниш ли ме? Да, помня те. Ти беше този, който на едно събиране седеше срещу мен и през цялото време ме фиксираше със среднощните си очи. А когато си тръгнах, предложи да ме изпратиш. Попита дали може да държиш ръката ми. И дали на другия ден може да се видим. После се залепи за мен и ме чакаше да изляза от лекции, придружаваше ме до кортовете и чакаше да свърши часът ми, заведох те на рожден ден на приятелка, носи ме на ръце, когато ми се счупи токчето на обувката някъде към три през нощта. Казах ти, че имам приятел, но не се дърпах, когато ме целуваше. Повече от това между нас не се случи, нали?

Оказа се, че за мен не се е случило, просто дребен флирт, мимолетна закачка. Защо плачеш пред камерата! Аз не те познавам такъв – приличаш на поп пика, май въобще не те познавам. Най-малкото си много различен от онова слабо, с хлътнали гърди и превити рамене момче, което стискаше дланта ми с дългите си пръсти. Променил си се, като си спрял цигарите казваш. То и аз ги спрях, но знаеш ли как ми се иска в момента да запаля! Наистина ли си ме търсил през всичките тези години? Защо? Какво да ти разкажа за себе си – работя, имам съпруг, дъщеря, куче, пътувам...

Бракът ми е спокоен, леко досаден вече, все пак е на повече от 20 години. Ти? Жена ти е лекар! Приел си като свой сина й от първия брак, имате още две деца. Завършил си физика, но си търговец. Пътуваш много. Идвал си в България, но никой не е искал да ти помогне да ме намериш? Пазили са те от мен или мен са пазили от теб общите ни познати? Как ме намери сега, аз отдавна съм сменила фамилното си име? Искаш да ме видиш, да дойдеш? Защо? Знаеш къде работя, добре се справяш с новите технологии, чувствам се следена от разстояние, наблюдавана. Пращаш ми снимка на любовта на живота ти! Но това съм аз! Откъде я имаш, дори аз я нямам тази, откраднал си я? Разказал си на жена си за мен и си я предупредил, че в момента, в който ме намериш, ще се разделиш с нея? Това е глупаво! Влюбил си се в мен, полудял си по мен и още си луд, та луд! Може... Вярно, личеше ти, но аз не изпитвах същото. Не вярвам да съм показала, че това за мен е сериозно. Беше време, в което ми харесваше да въртя опашка и да не давам аванси на никого от тези, които вървяха по петите ми. Опиянявах се от влиянието, което младостта ми оказваше над мъжете. Не настоявай да ме видиш сега, не искам! Ще се разочароваш. Остани си с представата за онова момиче, което си наричал твоята Африка заради мечтата му да живее там. Моля те, не ме въвличай в това, стъпваш по много тънък лед...

Няма как този лед да не се пропука. И да не се предадеш. На миналото. За да го поправиш. Да започнеш от там, отпреди 30 години, където една любов просто не се състоя. Дали тези единствени два или три дни не й бяха достатъчни, за да се разпали, дали някаква неумелост и несръчност у двама толкова млади и неуверени в себе си й попречи да затъмни индивидуалните им пориви към бъдещето, да ги превърне в общи...

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР