Любовта трае три години

Дори когато е била отложена с три десетилетия

Дарина Деевска 27 March 2019

 

Даваш си ясна сметка, че най-красиви са лимитираните мигове на близост, че ако тя се превърне във всекидневие, ще започнеш да гледаш с досада космите в носа му, докато лицето му е надвесено над теб. Започваш да променяш курса, опитваш се да се върнеш в спокойния си залив. Усещаш, че външната му отстъпчивост и готовност на всичко, за да те има, макар и за малко, е маска, зад която се спотайва стремеж към надмощие. Споделената любов, отдаването ти е прието като съгласие да бъдеш в подчинение. И това, което в началото на връзката ви ти е харесвало – да те водят, а не да водиш, вече те кара да се вкисваш. В един момент чуваш, че след като вече години наред не може да се решиш да излезеш от семплия комфорт на семейството и работата си, не можеш да зарежеш нито едно от двете, той щял да изравни играта, приемайки офертата на някоя от многото желаещи го жени. Моля? Вътрешно беснееш и оценяваш репликата му като топка, удобно вдигната, за да отбележиш гол. Добре, щом това ще те направи по-щастлив, казваш смирено. А в същото време си мислиш дали не е дошло време да затвориш вратата, без да прищипеш болезнено протегнатата му все още към теб ръка.

За да избягаш, правиш неочакван жест – отиваш на негова територия. Най-сетне, той те кани толкова отдавна, а ти приемаш да се виждате само на твоя терен или на неутрален. На летището го няма, а си свикнала винаги да е там, когато пристигаш. От пръстите на краката плъзва нагоре страх, че това е краят. След малко той се появява с репликата аз винаги съм закъснял в този живот. Отвежда те в дома си и о, не! – купил ти е халат и чехли за баня, пантофи и всичко, каквото е необходимо, за да останеш завинаги. Може би и пръстен е приготвил. Готов е да те пренесе на ръце през прага, едвам го спираш – все пак ти си с едно 10-15 кила отгоре на момичето, което той не е забравил. А и остава да си прецака и кръста на всичкото отгоре, не стига че си дошла да се сбогуваш, а това означава със сигурност да го нараниш.

Чувстваш се нелепо. Той го усеща, и на него му е някак неловко. Въпреки това е перфектният домакин до деня на твоето заминаване, някак си не можеш да отвориш уста и да съобщиш решението си. По пътя към летището пука гума. После колата едва не се обръща, излитайки от пътя. Закъснявате на косъм от изпускане на полета. Не може да намери място за паркиране, затова ти изхвръкваш малко преди да затворят гейта. Така е по-добре, няма да има сълзи и думи. Притискаш горещото си чело към мазната пластмаса на илюминатора и се разридаваш, прочитайки съобщението на телефона си: „Никога повече не го прави!“ После изтриваш номера. И три години от живота си. Светът отново сияе в цялата си гама от цветове и звуци. Само че без контраст, някак размазано...

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР