не-любимката на Холивуд

Историята на американското кино доказва, че не винаги най-добрите актриси са обожавани от публиката. Каква актриса е Мерилин Монро? А Елизабет Тейлър? Не е ли омагьосана публиката и критиката от хипнотично виолетовите очи на Тейлър и от нейната драматична любовна история с Ричард Бъртън повече, отколкото от играта й? Именно от Тейлър губи своя заслужен Оскар Шърли Маклейн през 1960 г. Тя е номинирана за тази награда за „Апартаментът“ с Джак Лемън. Печели с тази роля първата си БАФТА за чуждестранна актриса. Плюс Златен глобус, награда на фестивала във Венеция и още няколко награди. Но Оскарът отива при Елизабет Тейлър, която не присъства на церемонията, защото е в болница. Цялата преса следи състоянието й преди церемонията и Шърли не за пръв път се убеждава колко важно е да имаш медиите на своя страна. „Мислех, че аз ще бъда носителката на Оскар – казва язвително Маклейн. – Загубих заради една трахеотомия (операцията, която са правили на Тейлър – б.а.).“

През 1961 г. участва във филм с Одри Хепбърн – „Часът на децата“, по пиеса на Лилиан Хелман. В нея героините на двете големи актриси развиват една особена хомосексуална близост. Маклейн отново е изключителна в играта си. Но пресата пише повече за божествената Хепбърн и следи всяка нейна стъпка. Тя е и модна икона, любимката на Америка. Този и още един филм носят нови две номинации за Златен глобус на Маклейн. През 1963 г. романтичната комедия „Сладката Ирма“ й носи нова номинация за Оскар. А Маклейн наистина е много сладка – вижте я на корицата на Лайф, която е и корица на българското издание на книгата на Сачи Паркър. За ролята си тя се подготвя в Париж със своя партньор във филма Джак Лемън, където прекарват два дни в пансион за проститутки. Маклейн наблюдава всичко – от това как събуват обувките си до триковете, които използват, за да привлекат вниманието. „Порази ме тяхната силна женска солидарност, но и безнадеждността на техния живот – да работиш това само за да можеш да си купуваш наркотици. Не исках Оскар за тази роля, защото не я смятах за добра“ – казва Маклейн.

Затова пък оценява като връх в кариерата си филма „Седем пъти жена“ (1967 г.), където изпълнява седем женски роли и е номинирана за Златен глобус. Хонорарите й са рекордни за Холивуд, въпреки че много режисьори не я намират женствена, подхвърлят, че има „големи топки и е много хард“ за актриса. Още повече че Маклейн се впуска в политиката и държи страстни речи в защита на демократите. „Това, че никога не съм била красавица, ми помогна да остарея спокойно“ – казва Маклейн.

Докато снима „Двама на люлката“, се влюбва в Робърт Мичъм, актьор, поет, композитор, певец, женен, с три деца, бохем, тежък пушач и абсолютно лишен от амбиции. Маклейн твърди, че любовта им продължава до неговата смърт през 1997 г. „Животът беше пълен с малки мистерии и Робърт беше една от тях. Нямаше никакъв порив да очарова никого, да се доказва пред никого и да изкарва на показ мечтите си. И това ме очарова напълно“ – пише в мемоарите си Маклейн.

Не-любимката на Холивуд доста откровено разказва в книгите си за своите любовни похождения, а те са неизброими. Сред любовниците й, освен Робърт Мичъм, са премиерът на Швеция Улоф Палме, Ив Монтан и Андрей Кончаловски. Не са изключени и Синатра, и Хичкок, с когото споделят неустоим апетит за храна и покрай когото наддава 5 килограма, докато снимат „Неприятности с Хари“. Наложило се президентът на „Парамаунт“ да й се обади и да й каже да спре да се тъпче, ако не иска да провали снимките.

През 2010 г. в шоуто на Опра Уинфри Маклейн казва: „Аз не си падах много по изневерите, защото те ми бяха позволени. Това не беше в моя стил. Но когато се впуснах в подобна авантюра, го направих с трима мъже в един и същи ден!“

Но и дори когато се впуска в любовна авантюра, Маклейн обича тя да контролира нещата, тя да е „режисьорът“ и „изпълнителката на главната роля“. Иначе отказва да „играе“. Както е било в историята с Ален Делон. Докато снимала „Жълт ролс-ройс“ в Европа (1964 г.), Делон я поканил да изпробват новата му спортна кола на Ривиерата. „Предупреди ме да не говоря по време на пътя, за да не наруша концентрацията му. Караше като луд цяла нощ от Монако до Италия. Е, върнах се в Италия със самолет“ – пише Шърли Маклейн, която по време на случката е на 30.