любимката на извънземните

Улоф Палме е прероденият император Карл Велики, а аз съм била негова любовница в предишен свой живот – това е откровение на актрисата в книгата й „Камино – пътят на духа“. Книгата разказва как е преминала сама и пеша по 1600-километровия поклоннически път, наречен Камино, до испанското градче Сантяго ди Компостела. Прави го след смъртта на майка си, през 1970 г. Духовните й открития по пътя са свързани с образи от древни цивилизации, които й разкрили тайните на предишните й животи. „Много хора са убедени, че съм луда. Те обаче имат повърхностен поглед върху същността на нещата и никога не се опитват да вникнат по-дълбоко“, казва актрисата. Това е всъщност осмата от общо 15 книги на Маклейн. Интересът й към реинкарнацията, извънземните и посланията на изчезнали цивилизации започва още в детството, в особената интелектуална атмосфера на семейството й. Надушил интереса й към езотериката, нейният съпруг й подарява след сватбата книга за преражданията и древните цивилизации. Изследвайки своята собствена теория, Маклейн не спира да пътува – Индия, Китай, Тайланд, Бутан, перуанските Анди, Хаваите, далечни острови… А през 1983 излиза най-ярката й книга – „Да достигнеш плода“, по-късно филмирана. Тази година впрочем е и най-успешната в кариерата й – получава Оскар, започва собствено шоу на Бродуей, често пътува до Стокхолм при Улоф Палме.

По време на едно духовно пътешествие в Тайланд тя има разтърсващо преживяване. „От наетото кану наблюдавах всекидневните занимания на живеещите по брега. Внезапно на някакви си двайсетина метра едно бебенце се надвеси от семейната лодка и с главата надолу падна във водата. Онемях от ужас. Родителите чуха как кашля и се дави, обърнаха се, но не направиха нищо, за да го спасят. То изчезна под водата и потъна. Бях като зашеметена, исках да скоча след детето, но моят гид ме спря. Според будизма никой не бивало да се намесва в кармичната воля на Бог. Ако родителите или някой друг скочел във водата, щял да подчини детето завинаги. Животът му щял да принадлежи на неговия спасител. А никой будист не би наложил подобна съдба на друг.“
На Канарските острови пък, където снима филм, актрисата пише „Приключение в Атлантида“, книга, в която развива своята теория за потъналия континент Атлантида и неговата цивилизация, която и до днес направлява душите на живите. „Започнах да разбирам, че животът е пътят, по който нашите души научават кои са и защо предприемат едно или друго. По време на това пътуване научаваме повече за своите страхове, за своето щастие и най-вече как да даваме и приемаме любов, без да съдим“ – пише Маклейн. Теориите й нямат нищо общо с алкохола, наркотиците или халюциногенните гъби. Освен че не е спала с режисьорите си, за да вземе роля, тя никога не е била фен на алкохола. Не е вземала наркотици, не е смъркала никога кокаин. Известна е сцената в къщата на Кари Фишер, на кокаиново парти, на което е поканена и Шърли. Без да пита, тя гребва две пълни лъжички с връх от захарницата с „пудра захар“ и ги слага в кафето си. Оказва се, че си е сипала кокаин за хиляди долари.

епилог

„Все повече се освобождавам от очакванията си, свързани с околния свят. Вече съм над политическите машинации, лудостта на червената пътека, славата, рекламата, модата…“ – пише възрастната актриса. И още: „Не се стремя към нищо. Просто седя и наблюдавам как се случват нещата. Ще участвам във филм с Кристофър Плъмър, с когото се познаваме добре. Изобщо не се подготвям за ролята. Не обичам и когато режисьорът влиза във филма подготвен, с предварителни представи, за да ни подчини на неговата реалност. Защото аз нищо не знам за актьорската игра. Никога не съм знаела.“… „Мисля за моя живот като за чудесна пиеса, която съм написала за себе си, и затова най-важната цел е забавно да изиграя ролята си.“