В книгата Сачи, самата тя посредствена актриса, разказва, че е била на две години, когато майка й я качва на самолета за Япония, а в Токио я посреща баща й Стив. Точно тогава майка й получава първата си номинация за Оскар – за филма „Театралният фургон“ на Винсънт Минели, с участието на Франк Синатра. Едно дете на две е сериозно главоболие за актриса, която смята не само да вземе Оскар, но и да се наложи като най-добрата в американското кино, без да изоставя мюзикълите на Бродуей, в които пее и танцува до среднощ с великолепните си „струговани“ от балета крака. Печели невероятни пари за времето си, но няма никаква представа за стойността им. Смята, че 20 долара са достатъчни на иконома й да нахрани 10 души, а в същото време дава 2000 долара за блуза, която съсипва в бой с торти…

В Токио Сачи израства с японска гувернантка, която я дресира в покорство и несъпротива – типични японски добродетели. Детето не знае как да възприеме постоянната спътница на баща си – японката Мики. Връщанията в Америка й носят и болка, и щастие. Защото майка й е очарователен другар в игрите, в четенето на приказки, разходките и яденето на сладолед (една от неизменните страсти на актрисата), нежна и любяща закрила, щедра и весела, тайнствена и красива за малкото момиче. Тя й купува дрехи и играчки, учи я да танцува. Но всичко това свършва бързо и Сачи се връща в една странна реалност, в която американското й свободолюбие влиза в конфликт с лицемерието на японското покорство.

Сачи постепенно открива много истини за баща си – че не е този, за когото се представя, че може да е и сантиментален, и жесток. Че зад външността му на сърцеразбивач се крие лабилен и потаен мъж, който търси спасение в алкохола и животинското покорство на източната си любовница.

Подхвърляна постоянно от единия към другия родител, Сачи израства несигурна и нищо не може да стопи страха й, че ще бъде изоставена. Има защо. В последния учебен ден преди Коледа в европейския пансион, в който учи, тя остава сама. Никой не идва да я вземе за ваканцията. Една нейна съученичка, виждайки, че Сачи остава сама и потънала в сълзи в затворения вече пансион, се смилява и я води при родителите си. А там Сачи съчинява истории за майка си, която уж снима филм на другия край на света, и за баща си, който е закъсал с яхтата си насред океана. Сюрреалистично лято изживява дъщерята на филмовата звезда, докато се свърже с родителите си, пътува из Европа, приютява я югославско семейство, утешава я възрастна проститутка...

Сюрреалистична е и историята, в която тя губи девствеността си – в къщата на майка си, където е довела за ваканцията своя приятел от няколко седмици. Там са и двойка секстерапевти, близки на майка й покрай нейното увлечение по спиритуализма. Под техния натиск Шърли кара Сачи да се заключи с приятеля си в една спалня и да изгуби девствеността си – все пак вече е на 19, – докато светата троица чака отвън пред вратата.

Но по-интересно е как Сачи разбулва мистерията, наречена „кой е моят баща“. Вече млада жена, тя поставя ребром въпроса на майка си, надявайки се да научи с какво се занимава нейният баща, освен че в миналото е поставял пиеси в Ню Йорк и Токио, защо живее толкова нашироко – с вили и къщи по света, с яхта, луксозен дом в Япония и т.н. Пита в колата, докато майка й я кара от летището към дома си в Малибу. Шърли Маклейн мълчи. Тя е царица на драмата. Знае как да го направи, за да доведе драматичния момент до съвършенство. Играе, не спира да играе дори когато е зад волана, а дъщеря й я гледа в упор. В дома й дава своя отговор: „Стив не ти е баща. Твоят баща е Пол, но той е в космоса, на секретна мисия, свързана с извънземните. Стив е неговият клонинг.“ Оказва се (според Сачи), че Шърли е вярвала на тази абсурдна теория и доказателството е, че всеки месец е пращала по 60 000 долара на Стив, които той е трябвало да превежда за „тайната мисия“ на Пол. Оттам са къщите, яхтата, парите за скъпо шампанско и бижута за японката Мики. Не става ясно как актрисата с остър ум, интелектуалката на Холивуд, е била заблудена цели 28 години за това кой всъщност е баща на дъщеря й. Така или иначе, тя иска развод и приключва този толкова необичаен брак. Всъщност, има едно обяснение и то е просто, както обяснението на най-сложните неща. Нейният брак е нейният филм – тя си го създава, измисля, режисира, увлича се от играта и я играе забавно и с цялата си душа, така, както се впуска във всичко.