След два развода и серия неуспешни връзки 40-годишният Азнавур намира пристан в лицето на третата си жена – 17 години по-младата шведка Ула. Приключих с драмите, казва гениалният арменец. Двамата имат три деца и трима внуци. Равновесието в брака им се поддържа от спокойната като езерна повърхност Ула, защото „аз съм като вулкан – огън и тътен“, лукаво се усмихва певецът. Пак по негово признание, Ула го променя – от Казанова и вятърничав любовник той се превръща в мъж със семейство и деца, който иска да е щастлив сред тях повече, отколкото навсякъде другаде. „Никога не съм харесвал ролята на сексимвол. Аз съм създаден за семейство“ – признава вече възрастният певец. Няма как да не му вярваме, познавайки семейството и средата, в която е израсъл. Родителите му – артистични арменци (бащата е руски актьор, а майката турска певица) – са решили да започнат живота си отново в Америка. Забавянето на визата за Америка ги оставя в Париж, където в мизерен пансион в Латинския квартал се ражда Шарл Азнавурян. На 9 години Шарл напуска училището, защото родителите му, които работят като готвач и шивачка, не могат да платят таксите, и започва да изкарва пари, като пее по заведения. „Никога не съм се чувствал толкова зле, както когато пеех по заведения. Унижаваха ме, наричаха ме противен, дребен, пълзящ... Към това се прибавяше фактът, че песните ми не бяха комерсиални.“ Мизерията и униженията обаче не са това, което е белязало детството на гениалния музикант, а топлината и сплотеността в семейството му.

По време на Втората световна война в окупирания от хитлеристите Париж семейство Азнавурян укрива евреи, рискувайки собствения си живот. Шарл и сестра му Аида са въвлечени в конспирацията и участват във всичко – от намирането на храна за укритите арменци и евреи до отвличането на вниманието на патрулите. Всъщност двамата израстват на улицата и се оправят доста по-добре от родителите си, които така и не научават добре френския. Именно на улицата пред един локал го спира Едит Пиаф през 1950 г., когато Шарл е на 26. Тя е била един от малкото слушатели на неговата изява в локала. В полупразния бар Пиаф е усетила страстта и таланта на младия мъж и е видяла в него бъдеща звезда. Превръща се в неговият Пигмалион и шлифова таланта му до съвършенство. Но дори и тя не би могла да си представи, че Шарл Азнавур ще напише повече от 1200 песни, ще продаде 180 милиона плочи и ще участва в 80 филма. Въпреки че признава своята любов към Пиаф, Азнавур казва в интервю: „Обичах я, но усещах, че не бихме могли да сме заедно, щяхме да се унищожим взаимно.“

Филмовата кариера на Азнавур също е покровителствана от съдбата – първият филм, в който участва, е на Франсоа Трюфо – „Стреляйте по пианиста“. Момчешкият му чар, който Азнавур запази до смъртта си, му спечели обожанието на милиони жени. А песните му винаги ще разливат една особена сладост в душата, с усещането за един изгубен в годините Париж, за една изгубена нежност и романтична чувственост, толкова нужни днес...