В рубриката ни "Моите 7" ви представяме нещата, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Китайската Нова година
Навръх Китайската Нова година, без да зная това, съм при двегодишната си внучка. Грипната ваканция продължава и това е шанс бабите да се порадват на малките си наследници. В 3 следобед сънят на детето е прекъснат от силни гърмежи. Заря! Докато успокоявам детето, ходим от един прозорец на друг, за да се порадваме на фойерверките. Китайците празнуват отрано. Спомням си как баща ми ме заведе на гостуващ у нас китайски цирк през 70-те години на миналия век. Шоу, акробатика, клоуни - „Тате, защо са все едни и същи?“. „Моето момиче, ако те гледат към нас, ще решат, че и ние изглеждаме еднакви“. Това бе моят първи урок да изляза от собствените си представи и да помисля за хората отсреща.
Годината на Земната свиня
Само ако знаех, че празнуваме Китайската година на Земната свиня, нямаше да ям на обяд пържоли. Било на лош късмет. И за да умилостивя съдбата, на следващия ден купувам плюшено прасенце и го поставям на тържествено място в дома с купичка с дребни монети пред него. Според хороскопите тази година ще носи благоденствие и материално благополучие, ще е по-спокойна и бизнес начинанията ще са успешни.
Светът на Буфала и Пагафина
Сутрин подреждаме целия плюшен, памучен, кадифен и пернат свят от играчки на дивана, за да му кажем: „Здравейте, приятели!“ Мисля си колко е хубаво, ако можех и в офиса да вляза с този възторг и от вратата да се затичам, да се усмихна и да кажа: „Здравейте, приятели!“ Та нали прекарваме по-голямата част от будното денонощие заедно! Хубав е детският свят, когато мислите, поривите и желанията са все още чисти. Когато вече владея говора и правописа, ще изрека и ще напиша правилно имената на Бухала и Пингвина, но сърцето ми иска да говори отново на детски език и като малката Моника да обърне светнали очи към Буфала и Пагафина.
Дете ли е Марсел Вандерс?
Работата ми е да търся постиженията на дизайна в света и да разказвам за тях на читателите на EVA. Все повече виждам, че светът на дизайна, колкото и да е сериозен, черпи идеи и вдъхновение от детското възприятие. Ако творецът не пази онзи непринуден детски поглед върху живота, творенията му ще бъдат скучни. Едно от големите имена, които не спират да играят, е Марсел Вандерс. Обърнете внимание на лимитираната му колекция Circus от предмети за дома за бранда Alessi. Циркът, това забравено изкуство, винаги ни дава различната гледна точка – на преувеличението, на самоиронията, на шегата, понякога доведена до абсурд, но надскачаща границите на общоприетото. Да си позволиш понякога да бъдеш клоун не е ли опит да преобърнеш творчески мисленето си, ситуацията, стигмата?
Кюфтета от лалета
Това е шега, разбира се, но с появата на първите лалета по цветарските магазини се появява и желанието за пролетния детокс. Край на свинското! И без това, както стана дума по-горе, няма да обиждаме покровителя на годината. Започвам режим за пречистване, който през есента ми предписаха в Лечебен център Вита Рама. Вече съм го опитала веднъж в контролирана среда, мисля, че мога да се справя и сама у дома. Сутрин, до 10 часа, чай или топла вода, после фреш или смути, до 16 часа само плодове, а за вечеря изобилие от салати, но без зехтин, зеленчуци на пара или безглутенови хлебчета със зеленчуци, постна мусака, постни кюфтета по рецептите, които и вие можете да откриете на сайта на Вита Рама. За разлика от кетодиетата на зимата, изобилстваща от месо и мазнини, сега залагам на високовъглехидратната и нискомазнинна опция. Проверено е – за три седмици без гладуване свалям заветните три килограма. Да ви призная, пазя си в гардероба „мярката“ - стари джинси от 90-те. Когато отново успея да се напъхам в тях (правя го само вкъщи, разбира се), чувствам, че младостта все още не ми се изплъзва съвсем.
На покрива на дубайското чудо
Започвам да организирам отиване до Дубай с двете ми най-близки приятелки. Хайде сега, половин България е ходила там, та аз ли няма да бъда в тази половина, а не в другата. Едната ми приятелка е заклета шопинг маниачка и е ясно, че моловете ще са нейните обекти за поклонение, но аз съм заинтригувана да видя дубайското чудо – Бурдж Халифа, най-високата архитектурна и инженерна конструкция в света. Спираща дъха гледка се открива от наблюдателната площадка на 124 и 125 етаж на кулата. Билетите се продават в пакет с кафе и сладкиш на деня, а огромни прозорци витрини откриват панорамен изглед на града, пустинята и морето от 452 метра височина. Леле!
Храна за душата
Изследвания на обичаите на различни етноси и народи доказват, че когато жените се събират и се хранят заедно, това подобрява психологическия комфорт на общността. Този петък в офиса на АтикаЕва е обявен Ден на печивата. В заседателната ни зала, където обикновено атмосферата е работна, сиреч строга и в повечето случаи формална, настъпва пиршество. В края на работната седмица офисът се преобразява и масата е отрупана с най-различни вкусотии, приготвени от колежките. Аз съм ленива на тема готвене и все гледам да се скатая, и пристъпвам с чувство на срам, защото съм с празни ръце. Но...веселото настроение и храната изтриват срама, умората от седмицата, напрежението от вечно притискащия график. Весело е, а аз като истинска мързелана „открадвам“ най-лесната рецепта за лаваш с плънка. От известно време с подозрение гледах как в магазина до нас се разграбва т.нар. Лаваш – арменския тънък хляб. С него може да се направят тако, палачинки, сандвич, рулца, баница. Незаменимо! Не се престрашавах да си го купя, докато не опитах рулцата с плънка от смес на шипков мармалад, кофичка извара и 100 грама начукани орехи на офисното парти. Познайте какво си купих на път към дома!
