Куба - каймито, сапоте, мамей

Адриана Попова 22 януари 2019

Снимка: Даниел Димитров, Адриана Попова

 

ДЕН 1

Закусваме на терасата в Хавана. В гъстата зеленина, която ни огражда, прехвърча колибри, то също е дошло да закусва – от цветовете на храстите. Колибри! На бялата маса от ковано желязо пред нас има купа с плодове: каймито, сапоте, мамей, чиримоя и фрута бомба, недай боже в Хавана да я наречете с името папая. Тук папая е нецензурна дума за женски полов орган, в провинция Ориенте може да й казват така, но в Хавана!!! Не мога да реша кое ми харесва повече. Дали каймитото с подобна на желе сърцевина и аромат на круша, или сапотето със зърнистата му кафява плът, която хруска като захар. Защо не и мамеят, който напомня варена тиква. Пием кубинско кафе, престъпно ароматно, без капка киселост. В София от кафето ме боли стомах, тук не.

Зад завесата от зеленина е един от големите булеварди на Хавана. Шумът е покъртителен. Причината е в рева на мотори, които отдавна би трябвало да почиват в рая на машините. Американски коли от 40-те и 50-те, реанимирани с части от съветски автомобили. Самите стари съветски автомобили. Най-раздрънкани са алмендроните – приличащи на затворнически бусове хавански таксита, заместващи липсващия градски транспорт. Отпред обикновено сядат трима души, отзад – поне още толкова. Евтини са, но не искате да се возите в тях. Градският транспорт в Хавана е по-скоро отрицателна величина. За чужденците вариант за придвижване са туристическите автобуси, които обикалят хотелите и пресичат центъра, но те струват 10 кука. Кукът е конвертируемата валута на Куба, изненадващо е по-скъпа от еврото.

ден 2

Донесла съм си софийския грип, но понеже знам правилото „в Рим пий антибиотиците на римляните“, взимам кубински антибиотик. Само 3 хапчета за три дни, вълшебни. По-късно ще установя, че са спрели и косопада ми. Кубинците продължават да имат добра медицина и фармацевтика. Отровата от син скорпион е прочуто лекарство при рак и е една от най-честите поръчки, когато някой се връща от Куба. В обратната посока най-цененият подарък е сиренето.



ден 3

На гости сме при кубинско семейство, което има малък хотел. Частният бизнес прохожда най-вече в туризма. Около хотела е Раят – любителската ботаническа градина на нашата домакиня. Десетки видове палми, орхидеи, цветя и храсти. Виждаме и дупки на тарантули, но в Куба те не са отровни. Скорпионите също не са опасни. Изобщо на острова няма смъртоносна фауна въпреки тропическия климат. Местните крокодили, които са доста големи и агресивни, са почти изчезнал вид, развъждат ги във ферми. Единствено в морето в последните години се появяват понякога агуа мала – малки и много отровни медузи.

Поднасят ни гъста супа от черен боб с маслини, конгри – червен боб с ориз и червен снапер, тук го наричат парго, пълнен със скариди и ананас, лук и чушки. Любимата местна храна обаче не е рибата, а свинското по кубински, шпиковано с чесън и сланина и печено на бавен огън. Към него поднасят и „морос и кристиянос“, в превод „черни и християни“. Зад това политически некоректно име се крие бял ориз с черен боб. Ще го видите и в менюто на ресторантите, както и малтата – местна ферментирала безалкохолна напитка с цвят на кока-кола. Хареса ми. Друго типично ястие е тамалес – подобно на качамак ястие със сирене и месо, завито в царевични листа.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР