Е, не! Водата е по-синя от гръцкото море, а пясъкът по-ситен, отколкото на Златните. Полузаровени в него чакат десетки, стотици най-прекрасни раковини в цветовете на дъгата. Безплатни коктейли, бар в басейна. И падението на западния турист – олинклузивът. Не стига че навсякъде има барове, туристът си носи специална термочаша за коктейли или бира. Така няма опасност да се окаже, че цели 5 минути в гърлото му не е попадало нищо. Пълно е с канадци, умират да идват в Куба, да се забият на някой кайо, да ядат, пият и да не видят нищо от страната.

ден 8

Кой е най-гледаният филм в Куба? Турският за Сюлейман Великолепни. Латиносериалите вече били омръзнали и турските се продават във видеотеките като част от контролирани от правителството пакети. По време на престоя ни Сюлейман тъкмо щеше да превзема Белград...

Връщаме се в Хавана с правилния трансфер, с фирмата Transgaviota. Вече си знаем, шал около врата, чорапи със сандалите.

Вечерта сме в „Тропикана“. За моя изненада прочутото кабаре е на открито. Има си дрескод – официално облекло, и домакинята ни, която е осигурила билетите, е с черна рокля и перли. Но как може да се спазва дрескод някъде, където влизат американски и канадски туристи. Хората са по тишърти, къси панталони и виж ти, нещо познато – сандали и чорапи. На входа ни посреща извънземна мулатка с тясна червена рокля, с която, предполагам, е родена, защото не виждам как иначе би се напъхала в нея. Също така предполагам, че става дума за на’ви от планетата Пандора, защото човешко същество не може да има такива крака. Мулатките и техните крака! Това е отделен разговор и мога да разбера бързото покарибчване на не един и двама български мъже, дошли в Куба уж по бизнес. Става дума за струговани колони с идеална форма, няма бяла жена с такива бедра и кожа, която на вид мога да сравня само с делфинската – толкова кадифена изглежда.

В „Тропикана“ получаваме по пура, чаша шампанско с ягода, фъстъци и шоу, което безрезервно ни харесва.  

ден 9

Само Хавана този ден. Сутринта пием фреш от диня с лайм и хапваме маланга, салата от особен вид картофи, с текстура на варено пилешко, и нарязан лук. Хващаме Habana Bus Tour, сядаме на откритата платформа на втория етаж на автобуса. Минаваме по Малекон, крайбрежния булевард, който през деня изглежда лишен от очарование – напечен от слънцето, отделен с бетонен парапет от морето, без дървета и сянка. Но с вечерта идват и хората, компаниите, музиката. Слизаме в La Habana Vieja, старата част на града. Хавана! Хавана е 500-годишна магьосница, сантера, която краде сърца. Построила е улици и улици с великолепни сгради и е видяла как се рони мазилката им, танцувала е салса и е слушала ураганите, тя е „слънчевото място за сенчести хора“, примамила авантюристи и мафиоти, и Хемингуей, разбира се, с неговото имение, което, за мое учудване, не е на морето, била е игралният дом на Америките, сега е дом на едно в голямата си част бедно население с лица, може би различни от рекламните постери с пъстрополи мулатки, пушещи пури, но все още лица с очи за живота, за красотата на телата и палмите, Хавана, градът на барока, ар нуво и ар деко, с неговите резбовани тавани алфархес и витралес, витражите на прозорците, тази робиня на телесното, за която няма нищо по-важно от изблика на сърцето, майка на рома, където ще ви посочат пет места, в които Мадона е празнувала рождения си ден, но само един дом на дайкирито – Floridita, и една къща на мохитото – La Bodegita del Medio. Havana, ooh na-na!

ден 10

Последен.

Не успяхме да влезем във Floridita, защото тъкмо по това време там се беше изсипало цялото на население на Щатите без Мелания и Доналд, които може би бяха отишли в Bodegita. Отидохме да проверим. Не бяха, от чист инат, предполагам. Мохитото в Bodegita се носи преди да си казал ola! Искаше ми се да го снимам и да го показвам на всички бармани, които мачкат и разкъсват листенцата мента. Не, момчета, листенцата са си цели, пък нали точно в Хавана са измислили мохитото.

На ъгъла на улиците Obrapia и Merkaderes открихме Parfumeria-laboratorio, парфюмерийна работилница, основана през 1791 година, първата в Куба! Правят персонални парфюми, комбинирайки типични за Хавана аромати. Стъклениците светят в полумрака на бутика, в който свещенодейства с пипета в ръка доня Алехандра.

Алмасенес е мястото за сувенири. Това са бивши пристанищни складове. Халетата сега са пълни с изкуство и занаяти, десетки, десетки щандове, между тях и бар, в който правят истинска пиня колада – издълбават ананас и го пълнят с ром и кокосов крем. Вкусът е чувствен. Свеж. Райски.

Другото място за сувенири са магазините от държавната верига Artex – хубав порцелан, рисувани кубински кафеварки, пури, разбира се.

Казваме сбогом на любимите ни хора в Хавана – паркеадорите. Това са тореадорите на града, но вместо с бикове, те работят с коли. С театрални движения ви насочват къде да паркирате, дори когато не ви е нужно. Получават малки бакшиши, но работата е престижна и в тази професия няма незаети места.

Не е лесно да се разделиш с Хавана. Хавана ти влиза подкожно, пали свещта и забравя да я угаси и тогава може само да се молите Ибрахим Ферер да викне пожарната. В колата по пътя към летището пускаме El Cuarto de Tula и оставяме Буена Виста да утешат неутешимите. Нас.