След делфинариума край Сиенфуегос се качихме на наетия да ни закара до Тринидад москвич на Иралио. Иралио не говори английски и може би така е по-добре, защото иначе щяхме да го питаме как разбира с колко километра кара, при положение че няма скоростомер, а също дали не може да се вдигне стъклото на предната лява врата.

След като сме оставили част от сърцата си при Манолито, Одисей и Тромпетито, прочутата колониална красота на Тринидад, град под закрилата на ЮНЕСКО, ни убягва. Ще я открием едва привечер, когато се мотаем из малките улички с ниски, боядисани в ярки цветове къщи. Всяка първа врата е кръчма, всяка втора – галерия с чудесни картини и керамика. Великолепни ковани решетки навсякъде, това е из цяла Куба. Почти изнудвам приятелката ми да влезем в Shango, сантеристки ресторант, в който ядем най-най-добрата кокоша супа на света. Самият ресторант се намира в нещо като полуразрушена катедрала с губещ се във вечерния мрак таван и с кокошарник на двора. Ясно е, че супата е прясна... Сантерията е най-почитаната в момента религия в Куба, смес от малка част католицизъм и голяма част афрокултове, включително вуду. Посветените сантеристи си личат отдалече – облечени са от глава до пети в бяло. Отскоро и на членовете на компартията е позволено да изповядват сантерия. Как това се съчетава с Маркс и Енгелс, един Ленин знае! Но това са Карибите и щом стъпят тук, и хора, и политически доктрини се покарибчват. Сантеристите (твърди се, че близо 80% от кубинците в една или друга степен са последователи на сантерия и че самият Фидел е бил посветен) почитат силно Свети Лазаро, изобразяван в статуетки като някой, наистина прясно надигнал се от гроба, и Санта Барбара, която не изглежда никак милостива с меча, който винаги й е подръка. Друга любимка е Черната Богородица. Нейна кукла седи в ъгъла на ресторанта Shango с паничка за монети под нея. Веднага оставям един кук за Нуестра Каридад, която ме гледа страшно изпод изкуствените си мигли. Хайде да си ходим, казва приятелката ми.

Тринидад е известен с площада си със стъпалата, музикантите и двойките, които се събират да танцуват след падането на мрака. Ние видяхме предимно чужденци, но на тях им липсват поне две неща, които да направят салсата истинска, а не просто хореография – кръв с температура, близка до кипенето, и истински карибски задници. Тези задници са чиста поезия, 4D, мисля, че могат да водят и самостоятелен живот, толкова са комуникативни. Може би са развили и собствен интелект. Не може нещо да е толкова голямо и да не може да мисли само. В Куба ако нямаш задник, нямаш нищо. Кардашиян не би трябвало да идва тук, ще се потисне силно.

ден 7

Качваме се на раздрънкано пежо 405. Притежателят му ще ни кара до Кайо Санта Мария, зона за олинклузив хотели, остров в океана, свързан с големия остров с дълъг мост през водата. На входа към кайото има нещо като граничен пункт и шофьорът ни обяснява на момчетата с униформа, че вози чужденци. Иначе няма да го пуснат.