ден 4

Закусваме с фреш от манго, фрута бомба, лайм и захар и потегляме за град Сиенфуегос. Пътуваме с т.нар. cоnectando, трансфери – междуградски автобуси за чужденци на една от двете транспортни фирми в Куба. Автобусите са много хубави с един-единствен проблем – климатиците винаги са настроени на температура някъде около нулата. Ако не си е взел коженото палто, човек е добре да има поне шал, с който да се увие. Лично аз извърших тежко престъпление – добавих чорапи към сандалите, да ме прости свети Карл от Лагерфелд!

В Сиенфуегос имаме запазена стая в Hostal Colonial Manolito y Evelin. Хостелът всъщност е една от стаите на дома на Манолито и Евелин, където те живеят със сина си и дъщеря си. Манолито е доктор, гериатър, а синът Виктор учи за доктор. Произнася името си като Биктор, кубинците изглежда имат проблем с в-то. Виктор-Биктор е красив младеж, привърженик на Реал Мадрид. Май всички в Куба са привърженици на Реал Мадрид. Футболът като страст е изместил традиционния преди години бейзбол.

Стаята ни е приятна, чиста, с нова баня, високи тавани, 4 или 5 метра, не мога да определя, и прекрасен под с керамични плочки.

С приятелката ми не ни трябва много време да се влюбим в Сиенфуегос, само два-три коктейла мери пикфорд и също толкова рон колинс в патиото на хотел Union. Сервира ни ги ужасно красив тъмнокож келнер, изискан като Великия Гетсби, край масата ни има водоскок, украсен с плетеница от истински слънчогледи. Сиенфуегос е пристанищен град с френска архитектура, красив площад с палми и малки галерии.

ден 5

Не е трудно да се събудим към 7 сутринта от оглушителния шум от улицата. Мисля си, че ако пуснат стадо слонове да тича и тръби под балкона ни, ще стане съвсем малко по-шумно, отколкото е в момента. Към стенанията и стърженето на десетките раздрънкани двигатели се присъединяват апелите на амбулантните търговци. Повечето от тях имат добре изнесени оперни гласове, може би единствено Гяуров е звукоизвличал по-мощно.

Край – официално сме влюбени в семейството на Манолито и Евелин. Разбираме се малко трудно, когато го няма Виктор-Биктор да превежда от и на английски, но закуската на Евелин говори вместо нея. И не става дума за отрупана с лакомства маса. В Куба има продоволствена криза, по-късно през деня в Сиенфуегос ще видим огромен магазин, с високи тавани и красиви плочки, зареден само с десетина кори яйца, продавани с купони. Евелин е направила голяма кана с кафе и кана с фреш от гуаяба (гуава), подредила е няколко парченца кашкавал и колбас в красива чиния, яйца, хляб, малко масло. И се усмихва толкова мило, когато се оттегля от хола, където ни е сервирала, за да не ни притеснява. През дървените капаци на френските прозорци се процежда светлината от ранното слънце, високо над главите ни се върти вентилатор. Тропик!

ден 6

Казваме бесос на Евелин, на Манолито и на децата и отиваме на делфинариум. След програма, която сме виждали и във Варна, идва интересното. Влизаме в преграден от Карибско море басейн с два от делфините – Одисей и Тромпетито. Всеки по 200 килограма, с кожа от най-фино копринено кадифе. Възхитителни огромни торпеда, които ни целунаха и ни вдигнаха на носовете си над водата. Серум от чисто щастие.