Патрициите на клана Gucci

Милена Попова* 05 март 2019

Снимка: Premium books

Преди няколко години италианските медии отразиха сред водещите новини пускането от затвора на Патриция Реджани, Черната вдовица. Реджани е осъдена на 26 години затвор през 1997 заради това, че е поръчала убийството на бившия си съпруг – Маурицио Гучи, могъщият олигарх на кормилото на една от най-богатите компании в света. Горе-долу по същото време в Италия излeзe на пазара сензационната биография на Патриция Гучи, незаконната дъщеря на човека, който превърна компанията Gucci в световен феномен и я управлява повече от половин век до 1986 г., когато самият той влезе в затвора за финансови злоупотреби – Алдо Гучи. Алдо е чичо на Маурицио и негов учител в бизнеса.

Двете Патриции във фамилната история имат коренно различни роли, но обща съдба – да бъдат част от една империя, която не признава или не одобрява съществуването им, първо, защото са жени, а и защото борбата за власт и пари поглъща изцяло живота на мъжете с фамилия Гучи. История донякъде позната, но обогатена с нови тайни, разкрити от Патриция Гучи в книгата й „Gucci – в името на моя баща“, и винаги вълнуваща сърцата на хората, които обичат приказки за любов, власт, пари, кръв и отмъщение.

Патриция Гучи

През 60-те години на миналия век магазинът на Gucci на виа Кондоти в Рим събира каймака на обществото. Създателят на компанията е Гучо Джованбатиста Джачинто Дарио Мария Гучи. Енергичното момче от Тоскана преследва мечтата си да забогатее в Лондон, където започва работа като мияч на чинии, чистач и пиколо в хотел. И то не какъв да е хотел, а „Савой“ – мястото, където са отсядали личности като Мерилин Монро и Франк Синатра. Гучо всеки ден е пренасял до луксозните апартаменти на хотел „Савой“ десетки куфари с гравирани инициали, ръчно направени, от луксозна кожа, с изключителна обработка.

Патриция Гучи с майка си Бруна и баща си Алдо, 1965 г.

Връщайки се в Италия, той се заема да прави точно такива куфари и пътни чанти, мечтаейки да надмине френската разточителност и майсторство с неподражаемата елегантност на италианските занаятчии. Така през 1921 г. се ражда фамилната компания Gucci. Гучо Гучи има дъщеря и трима сина, сред които Алдо е най-умен, най- работлив и от 20-годишен работи в компанията на баща си. Притежава онова, което италианците наричат facca tosta – арогантност и безочие, така необходимо в търговията. Както и размах, и смелост да развие бизнеса в мащаби, за които баща му не е и мечтал. Естествено е той да поеме кормилото.

В едно свежо априлско утро на 1956 г. 18-годишната Бруна, дъщеря на овдовяла шивачка, плахо влиза в магазина на Gucci на виа Кондоти в Рим, за да започне работа като продавачка. Когато среща Бруна, Алдо, управляващ отдавна компанията, е на 51, женен от 30 години за англичанка и с трима синове. С буреносен характер, непрощаващ нито една грешка на своя персонал, често избухващ с ефекта на торнадо. Девойката дълго отбива ухажванията на този опасен мъж, но най-накрая се предава, защото „папа не приемаше „не“ като отговор“, пише Патриция.

От Ню Йорк, където често лети, за да наглежда новооткрития си магазин, Алдо Гучи пише страстни любовни писма, в които нарича Бруна любовта на живота си и се кълне, че никога няма да престане да я обича. Цели три години ухажва тази италианска красавица с висок бюст, пищни бедра и ясно изразени скули и устни, преди да отнеме девствеността й (за което се изразява доста евфемистично: „откъснах роза без тръни“).

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР