Моите 7

Моите седем различни Коледи

Мария Колишева 23 декември 2018

 Мария Попова и "Нейните 7"

1. Коледа. Тя е годишно време, период. Дни, в които не можеш да си по-добър, ако не си бил добър. Дни, в които не може да правиш повече добро, ако не си правел добро. Дни, в които затваряш очи и благодариш, че я посрещаш отново. И знаеш, че ще е различна. Благодариш за това различие, защото всеки има своята коледна история.

2. Онази първата
Всеки помни първата си Коледа. Ама не онази съвсем първата, ами онази, която емоционално бележи старта да очакваш с дълбок сантимент Коледа. И това не е някаква лигава история, защото тя е лична, индивидуална и несравнима с другите Коледи, на другите хора. Общото между елхите, украсата и задължителните подаръци е факт, но споменът за най-ценния момент измежду това общото прави Коледата много различна. В онази моя първа Коледа счупих един от „фронталните“ зъби на татко. Той ме беше гушнал и ми показваше как дядо Коледа идва към нас. И точно в този момент се звънна. От вълнение, обръщайки се към вратата, с лакът му избих зъбчето. Но какво е един зъб на фона на радостта на дъщерите му. Съседите вече бяха оставили торбичките, пълни с орехчета, шоколад, мандарини и по една малка кукла. Какво щастие! Дядо Коледа беше минал. Казах ви аз, че Коледите са различни.

3. Онази, на която татко заспа
Тъй като баща ми е от така наречените „възрастни родители“, умората в него винаги нахлуваше по-рано. След като пораснахме със сестра ми, родителите ми решиха да освободят съседите от ролята на дядо Коледа и си създадохме традиция на Бъдни вечер - точно в 00:00 часа да си разменяме подаръци. Беше толкова вълнуващо, особено за мама и татко, които осъзнаваха, че техните са купени със спестени от нас пари. И винаги са оценявали, че сме се лишили от някоя и друга вафла или зрънчо, което беше доста трудно за лакомите ни душички. Татко почти никога не издържаше до 00:00. Заспиваше на дивана преди да разменим подаръците. Тогава му се сърдех, а сега така ми се иска да може да заспива на всяка моя Коледа. Той да ми е подаръкът. Казах ви аз, че Коледите са различни.

4. Онази на която никой не заспа
Имаше Коледи, на които никой не заспиваше. Не ги харесвах тези Коледи, все нещо се объркваше. И сега разбирам защо. Нещо не беше наред татко да не заспи преди 00:00. Това беше времето, в което вместо да му се сърдим, ние трябваше да му подарим почивка. Най-желаният от него подарък. Така щяхме и да си хапнем повече зрънчо или вафла. Коледата не трябва да бъде егоистична. Тя просто е различна.

5. Онази "оф, защо пак на село".
Има селски Коледи. Направо не ги понасях. Исках да сме си в апартамента като другите деца. "КАТО" винаги е бил грешният избор в моя живот. Ето защо спрях да сравнявам Коледите. С годините разбрах, че уютът се постига чрез силата на мисълта. А тя е способна да сътворява онези чудеса, за които всички говорят по Коледа. Тази Коледа ще е селска. И вълшебна. Защото истински коледари по традиция ще минат през нашия дом. Дом, в който съм благодарна, че все още има стопанин.

6. Онази последната на мама
И първата, в която не присъствах на коледната снимка. Да, има и такива Коледи. Които не предполагаш поредни ли ще са, последни ли ще са. И точно заради това трябва да ценим не това, че имаме украса, че елхата е добре спретната, че има подаръци, а че имаме истории. Коледни истории. Различни истории. Не забравяйте, че мисълта прави чудесата реални. Ето защо онази Коледа не беше последната на мама.

7. Онази бъдещата
Тя е след два дни. Желанието ми е да се случи. Желанието ми да е различна. Желая ви го и на вас.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР