Моите (коледни) 7

Весели празници! Да празнуваме и да бъдем щастливи!

Ирина Иванова 16 декември 2018

 В рубриката ни "Моите 7" ви представяме нещата, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Ирина Иванова и "Нейните (коледни) 7"

Eто как предчувствието за Коледа се настанява в душата ми всяка година. Всичко започва с музика и сняг. Ако няма сняг – и само музиката става. 

1. The Little Drummer Boy – класическа коледна песен, написана през 1941 г. от американската композиторка Катрин Кеникот Дейвис и разказваща за малкия барабанчик, последвал трите влъхви до яслата, в която се родил Исус. Той бил бедно момче и, за разлика от влъхвите, се явил пред Спасителя и майка му без подарък. Дева Мария обаче му позволила, вместо дар, да посвири с барабана си (така ли се казва, когато става въпрос за барабан?) на Исус. И той дал най-доброто от себе си, а малкият Бог в яслите дори му се усмихнал. И слушам тази великолепна песен в класическия й вариант (а тя има наистина много) – хорово изпълнение от 1958 г. – и си представям как върви малкият барабанчик към свещената ясла в студената нощ, а над него грее една звезда и се чува само трам-та-там, трам-та-там, звука на барабана му. Послушайте песента, прекрасна е! Весела Коледа!

2. Предколедно почистване – това е ритуал, без който не може. Прави се в седмицата преди „коледната” седмица. В аромалампата се сипват етерични масла. Едва тогава украсяваме елхата и... нека Коледата да заповяда!

3. Мирис на борови клончета – отдавна вече украсявам само изкуствена елха, но тъй като с нея не мога да осъществя връзка (убийте ме, но не мога, изкуствена е), си купувам и „букет” от борови и дрянови клончета и си го поставям във ваза – за да ми мирише на Коледа.

4. Книгите – за да ми стане съвсем коледно на душата си изваждам и точно определени книги – абсолютно разпокъсаната, лепена и все пак разпадаща се „Дългото сбогуване” на Реймънд Чанлър, „Коледата на Поаро” на Агата Кристи (славни криминалета, които съм чела сто пъти и така и не си спомням кой е убиецът, което автоматично означава, че са гениални), сборник с приказките на Георги Райчев и старата ми книга с приказки на Андерсен, която е с обгорели краища (веднъж заспах, докато я четох и тя падна върху нощната лампа на пода и се запали, честна дума!). И сборника „Коледни песни” на Дикенс, където най-много ми харесва описанието как мистър и мисиз забравих-им-името танцуват лудо на коледното празненство, което организират за бедните

5. Жив огън – свещи, докато сме в София и камина с истински бъдник в нея на самите празници, които обикновено прекарваме на вилата. Тази година ми пълнят сърцето две прекрасни свещи в стъклени свещници с портрети на Шекспир и на Фрида Кало – подарък са ми от Милена за рождения ми ден.

6. Медени курабии по рецептата на мама, които винаги миришат леко на амонячна сода, орехи и канела. Правят се повечко, след което се прибират в тенекиена кутия. Издържат доста дълго и винаги има с какво да почерпиш някой, който ти е дошъл на гости ненадейно.

7. Писмото до дядо Коледа и хартията за подаръци. Това с писмото го правя за първи път от повече от 30 години. Наскоро разбрах – какъв шок! – че дядо Коледа съществува. Каза ми го една приятелка, без въобще да й пука как ще се почувствам, след като повече от 30 години са ме лъгали, че такъв не съществува.  Тя твърди, че му пише писма от години, пуска ги в пощенска кутия и после желанията й се сбъдват. Веднъж само закъснял добрият старец и едно желание й го сбъднал следващата година, заедно с другото, което си било за въпросната година. А тя тъкмо била изгубила надежда. Дори ми каза, че веднъж написала писмото и забравила да го пусне, но въпреки това дядо Коледа й сбъднал желанието. Ей такъв е той – сбъдва! Така че тази година и аз написах. А хартията за подаръци е най-хубавата – на допир почти като коприна и толкова приятно и нежно шумоли! И ето – празник е!

 

 

1 КОМЕНТАР
1
Ив
20 декември 2018, 12:31

Захаросани глупости.

ТВОЯТ КОМЕНТАР