Мария Андонова е водещ и продуцент на най-новия сутрешен проект на БНТ – „100% будни“. Автор е на документални филми, сред които 10 телевизионни портрета на лекари от Военна болница, които са били на различни мисии – Афганистан, Ирак, Куба. За работата над филмите си спомня: „Лекарите от Военна болница бяха едни от най-силните хора, с които съм се срещала, измъквала съм от тях уроци, а не съм правила филми.“

Родена е в Асеновград, под знака на Близнаци. Детството й преминава в Бачковския манастир, където работи баща й. От малка кара велосипед, предпочита здравословното хранене. Носител на наградата „Мис ТВ чар“ за 2013 г. Мария Андонова е номинирана в конкурса на списание „Грация“ ЖЕНА НА ГОДИНАТА 2018.

Неин екранен партньор е Стефан А.Щерев. Той е актьор, продуцент, тв водещ, както и активист и съосновател на Номадската танцова академия, Нощта на театрите и международния Фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“.

Следвал е в Пловдивския университет, специализирал е и в Амстердам, Виена и Нови Сад. Първата му роля в киното е във филма „Лошо момче“. Има и роли в продукции като „Прогноза“, „Джулай“, „Мисия Лондон“, „Живи легенди“, „Събирач на трупове“, „Втори дубъл“, „Пеещите обувки“, „Радиограмофон“ и др. други. През последните няколко години работи с немския колектив LIGNA върху авторски проекти като „Тайно радио“ и „Опиянение и гняв“.

Може ли да е 100% буден човек, който спи по-малко от осем часа в денонощието?

Мария Андонова: Будността e преди всичко състояние на ума и не винаги е резултат от здрав и продължителен сън. Но! Има едно голямо НО, което много от нас подценяват: колко много могат да ни кажат сънищата и как реално можем да ги използваме, за да решим една или друга ситуация. Осъзнатото сънуване е много интересна част от будността. Другата страна на монетата, която често не виждаме. Иначе се утешавам с максимата, че проспаното време е загуба на време, макар и да разбирам, че не е съвсем така…

Стефан А. Щерев: Свръхдинамиката направи хората нервни и свръхизискващи, потопи ни в кризисни ситуации и ни остави все по-малко смислени часове. Вторачването в някаква имагинерна „кариера“ още повече задълбочава кризата на всеки от нас. 100% буден е онзи, който успява освен позитивно, да мисли и критично.

Кога през живота си сте се чувствали внезапно пробудени от нещо – случка, идея, книга, личност?

М.А: Първата ми среща с книга на Стефан Цвайг. Мисля, че тогава за първи път се почувствах откъсната от останалия свят. Този писател ме пробуди за думите, за това, че всяка изказана дума притежава в себе си невероятна красота, че говоренето може да е вълшебство. Работата ме среща с много и различни хора, пък и аз съм общителен човек, и всяка нова среща пробужда различен поглед, мисъл, усещане. Всеки срещнат запалва нова светлинка.

Ст.Щ.: Пробуждането е твърде индивидуален процес и тук гледните точки са много. Сигурно затова моментите, в които някой се пробужда, ги наричаме със специални думи, като например „осеняване“, „просветляване“. Това са специални моменти и те идват често, въпросът е дали ги разпознаваме сред този „шум“ около нас и вътре в нас. Пробуждат ме големите идеи в книгите, филмите, речите...

Как държите мозъка си буден?

М.А.: Обичам да контактувам с различни хора. Те ми дават цялата палитра на различността. Наскоро се запознах с леля Тотка. Тя е майстор на невероятна супа топчета, един истински, реален, а не измислен от обстоятелствата човек. Наскоро попаднах и на място, в което сякаш всички хора бяха сюрреалистични – някакво бегло подобие на самите себе си, но за сметка на това имаха самочувствието, че от тях започва и с тях свършва светът. Не знам дали някой ден ще разберат, че не е така, и дали това има значение. Но дори и такива измислени герои могат да ми доставят удоволствие – разучавам ги, говоря с тях, слушам ги с интерес. Това ме държи будна – различните хора.

Ст.Щ.: С целенасочени мисли и действия, които провокират постоянна активност. Хипервръзките, които невроните правят в мозъка, трябва да се тренират. При мен даже се наблюдава умора от тези тренировки, защото започнах много услужливо да забравям определени неща. Наистина не се старая, но някак информацията, която не ми трябва, я трия бързо.

Колко време в денонощието прекарвате в усамотение?

М.А.: Опитвам се да е повече, отколкото имам възможност да си позволя. Понякога не желая да контактувам с никого. Имам чувството, че нямам какво да кажа, но това е естествената почивка на мозъка. Санаториумът за мозъка ми е тишината. Когато успявам да помълча, сякаш изпращам душата си на химическо чистене. Това обаче ми се случва рядко. (смее се)

Ст.Щ.: И аз съм социално животно и фотосинтезиращо растение. Усамотението ми е нужно все повече. „Тишината“ от образи, звуци, случки помага на човек да намести всичко. Да „чуе“ себе си.

Кога и къде може да изпаднете в безгрижие и сладка леност?

М.А.: Напоследък в това състояние изпадам в мислите си. Сякаш всичко се движи на невероятно бързи обороти, в динамичен монтаж, и в кратките моменти, в които не съм пъхната в обществената пералня на деня, мога да се отдам на желаното безгрижие. А иначе това състояние на пълна безметежност ме настига, когато сме на къмпинг. Там спирам да се интересувам от суетата и от мащабите й.

Ст.Щ.: Осъзнах, че това състояние е удобно извинение, за да наречеш почивка неправенето на нищо. Аз имам нужда да правя винаги нещо, да човъркам, да изследвам, да си дълбая, съзерцавам, мисля. Помагат риболов и йога, но аз не разбирам нищо от тях, затова гледам цветя, правя лампи, чета на руски на обратно и разучавам забравени шлагерни песни от 50-те.