Всичкото ми вдъхновение и възторг през изминалата седмица изчерпа един неочакван подарък – плаване на яхта в залива на Бодрум. Той се превърна в изненада и прекрасна възможност да поема още малко от дъха на лятото, което затвори вратата зад гърба си у нас.

Бодрум винаги съм го свързвала с масовост – много заливи, много хотелски комплекси, много почиващи. Затова оцених високо поканата да прекарам едно денонощие в относителна изолация от тарапаната на яхта в залива – проба за туристически пакет, който туроператорът Emerald Travel ще предлага през следващия сезон.

На летище Милас представител на фирмата ни посреща с букет цветя за всяка от дамите в групата. И така – с все букетите, ни натоварват в малък бус, който ще ни откара до яхтата, докато багажът ни се отправя към хотела. За едно денонощие колко ни трябва – тоалетни принадлежности, бански, нещо за преобличане, носим си ги в ръчен багаж.

Яхтата ни чака на пристанището в Бодрум, някогашният Халикарнас, където е роден бащата на историята Херодот (за майката никой нищо не казва).

Вдигаме котва и бавно навлизаме в залива, насочваме се към близкия гръцки остров Кос, чийто двугърбав силует се очертава ясно на хоризонта. Докато снимаме вляво крепостта и манастира „Св. Петър“, домакините в лицето на екипажа и на председателя на местната асоциация на туроператорите Юксел Аслан вече са сервирали следобедна закуска на масата на задната палуба.

Едва ли има някой съмнение, че турците умеят да посрещат гости, да задоволяват и неосъзнатите им желания дори. С това се обяснява възходът на туризма в страната им, завладяващ все нови територии чак в Диарбекир, където навремето са изпращали на заточение. Чувам, че вече се организират кулинарни пътешествия към Газиантеп, където цъфти домашното производство на баклава, а кухнята се слави като най-най-най. Нищо чудно, тъй като градът е на границата със Сирия, а от личен опит мога да твърдя, че никъде не съм яла по-вкусно отколкото в Багдад. Преди да започне войната, след която вероятно нищо вече в тази измъчена страна не е същото.

Та с чаша добре изстудено шампанско започва животът ни на яхтата, където още с качването сме складирали обувките си в един плетен сандък – по идеално излъсканата дървена палуба стъпваме с кеф боси. Средата на октомври е, но разполагаме с брилянтно слънце и лазурно море, чиято температура по крайбрежието е 24 градуса. Яхтата се плъзга по кротката му повърхност и спира в един закътан залив, където ще пренощуваме. Малко ме притеснява това, че чувам как работи двигателят в разкошната си каюта номер едно в задната й част, но когато наистина идва време за сън, моторът се изключва и единственото, което чувам през открехнатия люк, е лекото подплискване на водата.

Яхтата с дължина около 40 метра е строена тук, в Бодрум, Юксел бей ни показва корабостроителницата при отплаването от пристана. Разполага с обширен салон и шест двойни кабини със самостоятелни санитарни възли. Обзаведени са по всички стандарти за елегантност и удобство на петзвезден хотел – двойни легла, гардероби, шкафчета, плазма, постлани са с мек мокет. Докато тарашувам за второ одеяло, намирам в гардероба меки чехлички, както и средство срещу комари. От допълнителна завивка така и нямах нужда – макар и на отворен прозорец, пардон люк, спах като бебе само с едно меко памучно одеяло, омаяна от мириса на бор, долитащ от брега, покрит с ниска иглолистна растителност.

На сутринта всичко по палубите е влажно – налага се да изчакаме слънцето да изсуши плюша на диваните и възглавниците, върху които се разполагаме като миндер кокони след закуската, изчаквайки яхтата да стигне специалния залив, където ще можем да плуваме. Трябва да изчакаме и да олекнат стомасите ни, почерпени щедро не само с плодове и кафе, а и с препечени филийки с масълце, палачинки и не помня още с какво. Да се чуди човек как в сравнително семплата кухня на една яхта готвачите се справят великолепно – вечерята ни първия ден беше петстепенно гурме меню, базирано върху морската храна и гарнирано с оригинална турска музика по избор на любезния ни домакин Юксел бей. По настояване на един от нас слушахме и Dolаpdere Big Gang – после се втурнахме да търсим някой от четирите им издадени досега диска.

Някъде към обед идва ред за плуване. Яхтата е закотвена в един скалист залив, казват ни, че е дълбоко към 50 метра, въпреки че измамливо се виждат камъните и рибките под огледалната морска повърхност. Разпердашвам я с бурни движения, докато се отпусна и усетя, че всъщност водата е наистина ласкава към кожата ми. Несравнимо е да плуваш далеч от населените брегове, където може и да е по-топло, но в никакъв случай не е по-чисто. Да знаеш, че не можеш да спуснеш нозете си и да опреш дъното, без да си напълнил дробовете си с всичкия възможен въздух за едно по-дълбоко гмуркане. То не е и възможно да потънеш лесно в Егейско море, солеността му е по-висока от тази в Черно. Направо не ми се излиза, обаче от яхтата дават знак, че скоро ще се сервира обядът. От който не мога да отсъствам не само от любезност, а и от любопитство и пуста лакомия.

Размечтавам се за приятелска компания, с която догодина да наемем яхта за същото удоволствие, което изпитвам сега. След края на активния туристически сезон обаче – далеч от суетата, насред едно дружелюбно море, ухажвани от перфектни домакини на борда.