„Хотел „Захер“ – историята на едно изкушение

Тортата, известна у нас като „Сахер“, е създадена от виенчанина Захер. Снаха му Ана Мария, пушачка на пури, любителка на булдози, превръща едноименния хотел в мярка за елегантност и лукс под смръщения поглед на едно общество, в което на жената е отредена друга роля. Четете в „Хотел „Захер“ от Родика Дьонерт

eva.bg 28 септември 2018

хотел "Захер" във Виена

И днес в сърцето на Виена, точно срещу Националния оперен театър, се издига внушителната сграда на хотел с емблематично име - „Захер“. Построен през втората половина на XIX век, хотелът, собственост на Едуард Захер, сина на създателя на едноименната торта, бързо се превръща в център за срещи на виенския, а и на европейския политически и културен елит. В неговите елегантни апартаменти отсядат държавни глави, звезди от цял свят, а в легендарните дискретни сепарета вечерят император Франц Йозеф, кралица Елизабет II, Херберт фон Караян...

Името „Захер“ е известно на милиони хора по света, но малцина знаят, че блясъкът и престижът на хотела, а и дълговечната слава на прочутата торта, се дължат на една жена – Ана Мария Захер, на нейния финес, безпогрешен вкус, неизчерпаема енергия и здрава ръка...

Годината е 1892-ра, градът – Виена, бляскавата столица на една от последните империи в света. В една от най-прочутите ѝ сгради, хотел „Захер“, гасне Едуард Захер, нейният собственик. Кой ще го наследи, кой ще поеме проспериращото предприятие? Синът му е малък, съпругата му е просто жена...

Но не така мисли 33-годишната Ана Мария. Защото тя е огън и пламък, защото е една от „новите“ жени – жена със способности и самочувствие, жена, нехаеща за мястото, отреждано ѝ от старите обществени норми. И през следващите десетилетия хотелът ще стане в нейните ръце марка за елегантност и лукс, един от най-известните в света.

Докато новата господарка обикаля салоните с пура и рояк френски булдози, в хотел „Захер“ отсядат в един и същи ден две новобрачни двойки. Само Съдбата знае какво им е подготвила, какви връзки и тайни ще разтърсят богатите фамилии, от които те произхождат. А двете млади съпруги ще станат едни от предвестничките на новото време за жената, решена да отвоюва своето място в мъжкия свят...

 Откъс, от „Хотел „Захер“ на Родика Дьонерт, издателство „Емас“

 В полумрака на настъпващия ден отнесоха ковчега с мъртвия Едуард Захер. Служителите се бяха събрали на стопанския двор, за да изпратят своя патрон. До обед щеше да излезе официалното съобщение. След това трупът щеше да принадлежи на виенското общество и на неговите съболезнования. Персоналът нямаше да може да стори нищо повече, освен да се надява на невероятното – че Ана Захер ще продължи да ръководи хотела.

Ана огледа лицата на служителите си, долови потиснато хлипане. Тя знаеше, че всички тук се страхуват за работата и за бъдещето си. Някои наскоро бяха създали семейства. Тези хора имаха нужда от нея, а тя имаше нужда от тях.

   - На работа. Нашите гости трябва да знаят, че всичко ще си остане същото. – Тонът ѝ  бе някак променен.  

Тя се върна в сградата, преговаряйки наум какви приготовления предстояха за деня.

Когато влезе в кабинета, който бе делила с Едуард, Ана завари свекъра си да седи на нейното място и да преглежда счетоводните книжа.

Дъхът ѝ секна.

   - Вече се занимаваш с документацията?

   - Ще назначим управител, докато намеря купувач, който да ни плати добра цена – промърмори под нос Франц. – Така ще покрием поне ипотеките. Що се отнася до собствените ми пари, които вложих в начинанието… - Той махна с ръка.

Ана застана до него. Седнеше ли откъм страната на Едуард, все едно отстъпваше, а тя държеше старецът да освободи нейното си място.

Обикновено не ѝ беше присъщо да крие желанията и потребностите си. Сега обаче трябваше да пипа хитро. Със смъртта на мъжа си тя бе загубила разрешителното за хотелиерска и ресторантьорска дейност. Вече нямаше право на титлата „Доставчик на императорския и кралския двор”. Тя беше вдовица с три малки деца. Налагаше се да превърне свекъра си в свой съюзник, да попречи на продажбата на фирмата и с негова помощ да убеди властите. 

   - Едуард би – тя поспря за миг и потисна „може би” – пожелал нещата да се развият другояче.

Свекърът ѝ не обърна внимание на тези думи и добродушно изрече:

   - Ще съм доволен, ако щетите за семейството са ограничени.

 Ана не реагира. Франц прие това за съгласие и отново се зае с бумагите, чието тихо шумолене се открояваше на пълната тишина в помещението.

   - Аз ще ръководя фирмата.

Франц Захер се изправи.

   - Разрешителните са на името на Едуард. Няма да дадат титлата „Доставчик на императорския и кралския двор” на една жена – раздразнено отвърна той. Не беше възможно Ана да е толкова наивна.

- Трябва да оставят титлата на фирмата, не на мен.

Преди той да успее да отговори, на вратата се почука. Влезе портиерът. Следваше го млад мъж в износен костюм.

   - Съжалявам! – Майр явно би желал да спести на Ана Захер и на свекъра ѝ това посещение. – Обаче господинът е от полицията.

   - Чест и почитания! Казвам се Лехнер и съм полицейски агент. – Младежът се поклони леко. – Моите искрени съболезнования, госпожо Захер, господин Захер. Моля да ми простите, задето ви безпокоя в такъв ден. Става дума за Мари Щадлер.  Снощи момичето не се е прибрало вкъщи. Намерихме само тенджерата ѝ за супа. Освен това наблизо открихме мъртвец. Налага се да разпитам вашите хора. – Зад бледото лице явно се криеше решителен, волеви мъж.

   - Ами тогава го направете. – В момента Ана нямаше нерви за този случай. – И, Майр, погрижете се после полицията да излезе през черния вход.

Лехнер потръпна незабележимо. Той не беше лакей. От седмица бе кандидат-аспирант във виенската криминална полиция, а това беше първият му самостоятелен случай.

   - Моите почитания. – Без да показва, че се е обидил, младият мъж се поклони сдържано и си тръгна.

Ана се обърна  отново към свекъра си.

   - Хотелът е моят живот, Франц. Няма да се откажа.

   - Твоят живот са децата, Ана. Те току-що загубиха баща си.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР