Ел Фна е мястото за разказвачи на приказки (да, все още съществуват и повярвайте ми, огромни тълпи от местни слушат в захлас, но тук включваме и факторът разбиране на арабски език), дресьори на змии (нещо, от което неистово странях, защото бях чула за навика им да мятат изведнъж змия на раменете на туристите), жонгльори, циркови артисти, музиканти, които отривисто удрят подобни на тъпани инструменти, и още, и още… Не можеш да обхванеш с поглед площада, нито всичките му обитатели. Той е като малък град, който има собствен живот, различен от Маракеш и Мароко. Носи се особена миризма, хората се блъскат, търговци на цигари минават шумно с дрънкаща консервена кутия с монети (в Маракеш е типична продажбата на цигари на бройка, според местните – за да не ти искат цигари, когато сте на маса), истински арабски хаос. Не е за всеки, не е нужно да ви хареса – просто трябва да се потопите в него и да го усетите.

След като се насладите на площада, попадате в лабиринта от улички на сука (местния пазар). Планини от сушени плодове, пъстроцветни подправки, кожи, ками, лампи, грънци, огледала, блестящи обувки и шалове – на сука има всичко. И ако някога това място е било запазено само за местни изделия, то днес може да видите и всевъзможни имитации на Louis Vuitton, Gucci, Armani, Dior – както местните казват – още преди да са се появили в официалните магазини. 

Ако сте гледали пълнометражната версия на „Сексът и градът 2“, ще припознаете мигновено мароканския сук, където се развива част от действието – без блясъка на Сара Джесика Паркър, разбира се. Истината е, че представата ми за сука бе далеч по-романтична, но суровата арабска действителност е такава – току се заплениш по някое лъскаво пищно бижу и покрай теб мине колело, натоварено с агнешки главички, и цялата идилия на Шехеразада изчезва като пясък през дланите.

Жените определено са по-малко в това някак си мистично общество – вървят натоварени с торби, рядко привличат вниманието върху себе си – облечени са с дълги роби, някои забрадени, други не. Гидът ни разказа, че ако воалът на забрадката е над носа, притежателката му е семейна. Ако ли не – това е форма на покана за запознанства с цел брак. Мъжете от своя страна пият кафе, пушат цигари и често можеш да ги видиш да вървят хванати за ръка с други мъже – нещо напълно нормално в арабската култура.