ИНА АССА И ГРЕДИ АССА

"Невероятна прилика. Буйна къдрава и непримирима коса. Енергични кафяви очи. Заваляне на „р“. Двойник на Алмодовар според състудентите ми от ЕSMOD, а за мен просто – тате.

Същият, с когото обсъждам поредната визуална одисея, същият, който не обича да говори с мен по телефона и често предпочита просто да помълчим заедно. Баща ми. Показвал ми е неведнъж, че творчеството преодолява границите. Историята с домашното за първото висше училище, в което учех – Esag Penninghen, за мен беше потвърждение, че е наистина „велик“. Трябваше да нарисуваме корица за CD на Жак Брел и неговата меланхолична песен „Le plat pays“. Той ми описа какво трябва да има на тази корица – в притъпено сиво силуетът на певеца, студено застанал в гръб с шапка и чадър в ръка, и един объл камък до него. Тогава за мен това беше поредното сложно домашно – главоблъсканица и тест за баща ми. Професорите в училището имаха и все още имат репутацията на съвременното въплъщение на Игнаций Лойола – основателя на йезуитските колежи, известни със своята строгост, но и с високото ниво на обучението. Беше въпрос на чест той да докаже пред мен, че е талантлив, с невъобразим усет за композиция и невероятни хрумвания и така да натрие носовете (поне аз и състудентите ми си мечтаехме за това) на твърде изискващите професори. И каква изненада – бях с най-високата оценка.

Баща ми знаеше, че ще имам професия, сходна с неговата. По всякакъв начин се опитваше да ме разубеди. Трябва да му призная, че прояви изобретателност. Например, когато на 16 години ме прати на летен курс по архитектура в Parsons School of Dеsign, заедно със студентите от първи и втори курс, които искаха да си добавят кредити. Щастлива съм, че с упоритост и много работа успях да го уверя, че модата е моето призвание. Каза ми единствено – това е една от професиите, в които е много трудно да пробиеш. Трябва да си най-добрата! С тази фраза ме изстреля с ракета в космоса. Годината се изниза в безсънни нощи с купчина рисунки, колажи, снимки... Късметът, отдадеността и неуморната работа дадоха резултати. Още през втората година на следването си започнах да работя в „Пако Рабан“. Баща ми никога не говореше пред мен за това. Но знам, че беше невероятно щастлив. Тайно разглеждаше рисунките ми, когато бях в България през ваканциите. И нищо. Типично в негов стил. Аз обаче вярвах, че поне мъничко се гордее с мен, макар и мълчаливо.

Изложба. Pollution. Първата изложба, в която участвам заедно с него. От 2013 година искам да превърна рисунки на баща ми в шалове. Тогава коприната беше истинско предизвикателство като материя, тъй като не беше възможно да се постигне качествен отпечатък с техниката, до която можех да имам достъп. Предпочитанието към естествените материи е мой стилов маркер – не само в колекциите, които създавам, а и като личен избор за дрехите, които нося. Ето че нещата се промениха. Благодарение на помощта на приятелка успях да пренеса картините му върху коприна. Картини-копринени шалове. Ще цитирам Георги Лозанов, който в словото си при откриването на изложбата с изтънченост и проникновеност каза: „Шаловете на Ина Асса в контекста на изложбата поставят акцент върху ролята на модата: именно тя, нейната митология в консумативното общество е сигурният механизъм, по който консумацията става идентичност. Писъкът на модата, който се задържа не знам вече колко сезона поред, е природата“.

Една страница е малко пространство, за да събера мислите си за един добър, талантлив, енергичен и пътуващ във времето и пространството човек, какъвто е баща ми"

ИНА АССА