А как обичаш да започваш деня по принцип?

Аз „изгрявам“ късно. Обикновено след 11, 12 часа, защото съм сова. Ако съм вкъщи, няколко пъти седмично ходя на едно място и правя хот йога, това ми е приятно и забавно. Или тренирам и се старая да го направя скоро след като съм се събудила, защото ако го отложа за по-късно, просто не се случва. Звучи много клиширано, но е истина, че колкото по-здравословно се храниш, колкото по-позитивни са мислите ти, колкото по-здраво е сърцето ти и тялото ти и колкото си по-умерен, толкова по-големи шансове имаш да живееш добър живот. Но аз все пак се стремя да правя това, което мисля, че ме води в посоката, която желая. Човек може да приема живота като приключение, но и да се грижи за себе си.

Какво ти харесва най-много в това да бъдеш жена?

Имам чувството, че принадлежа към по-силната раса. Не бих сменила ролята си за нищо на света. Не бих приела да съм мъж дори за ден. Наслаждавам да бъда нежна, но силна, харесва ми да мога да използвам красотата си, но и интелигентността си. Мисля, че жените сме силни и се справяме с всякакви препятствия. Лечението ми от рак мина през 10 процедури и 5 операции. Имам големи белези на гърба и отстрани, защото трябваше да използват кожа, която не беше покрита с татуировки. Но моите белези разказват история за оцеляване. Така че са красиви. Дори позволих да ги снимах след години криене. Надявам се да съм дала сила на всички други жени, които са се чувствали по начина, по който се чувствах аз.

Когато бях млада, се усещах несигурна за какво ли не. Мислех се за непривлекателна. На 30 бях луда на тема ботокс. Той беше част от необходимостта да лъжа за възрастта си, защото кариерата ми започна късно. Тогава ме откриха от звукозаписните компании и продуцентите ме караха да казвам, че съм на 23. Мразех да лъжа и след шест години си признах. Криенето на истинската ми възраст през това време ме направи много горда от истинските ми години. После спрях, бях на 42. Сега си слагам ботокс веднъж годишно в гънките между веждите. Няма да лъжа за това, но няма и да преувеличавам. Веднъж годишно ми стига.

Колкото повече напредва времето, толкова по-позитивно гледам на себе си.

Пееш, че светът, в който живеем, е мъжки. Така ли мислиш в действителност?

Мисля, че все още сме в мъжки свят, но има много жени, отстоявали правата си години наред преди мен. Сега аз се боря за правата на жените. И знам, че младите жени в публиката ми – на техните 16 и 17 години, се борят за техните права. Трябва да имаме съзнанието, да осъзнаваме и да настояваме, че ние имаме значение, че животът ни има значение, че мнението ни има значение, че смисълът ни не се изчерпва с раждането на деца. Милата ми майка никога няма да бъде баба, защото нито аз, нито по-голямата ми сестра Шоун, нито по-малкият ми брат Брайън имаме деца. Шоун никога не е и искала за разлика от мен. Винаги съм вярвала, че някой ден ще се окаже, че съм бременна. Този ден никога не дойде. И сега приемам, че майчинството ме е отминало. Да скърбя за такова нещо би било егоистично. Толкова много невероятни неща са се случили в живота ми, че съм благодарна. Няма да осиновявам, защото има деца в живота ми. Аз съм леля Стейша и се грижа и гледам от време на време поне 12 от децата на приятелите ми. Сменям памперси, слагам ги да спят, чета приказки, чистя им спалните. Много жени се страхуват да кажат нещо подобно, но аз не се срамувам да призная, че кариерата ми е на първо място.

Благодарим на Key Events & Communication за възможността да направим интервю с Анастейша