Казват за котките, че имат девет живота. Ти през колко различни живота си минала досега?

Никога не съм се отнасяла към живота си като да го губя. Или да го печеля. Но всеки път когато успявам да мина през нещо трудно, се чувствам благословена, че е зад мен, че е минало. Винаги съм благодарна за това, което мога да получа, минавайки през трудни периоди, и за това, че мога да възвърна своя мир. Защото понякога е трудно да останеш в светлината.

Какво правиш, за да останеш там? Какво те прави силна?

В рака има страх и неизвестност какво ще се случи. А аз обичам да бъда щастлива, да карам хората да се смеят. Обичам да имам енергия. Има и дни, в които усещам, че имам нужда да е мрачно, да съм тъжна, но се старая да не оставам дълго в това настроение. Да се концентрираш в светлината е по-добре. Болестта на Крон, която ми откриха като малка, ми помогна да се изправя срещу рака, когато пораснах. Ракът ме направи смела и ме научи как да се справям със стреса. Всичките ми болести помогнаха да развия чувството си за хумор. Тайната на живота е да продължаваш да се усмихваш.

В едно интервю казваш, че няма по-хубаво събуждане от това да отвориш очи сутрин в леглото и Елтън Джон да ти донесе чай за закуска.

Ха-ха-ха! Да, случвало ми се е да отворя очи в дома на Елтън, в „принцеската“ стая, както той я нарича, и да го чуя как казва: Дарлинг, искаш ли чай? И аз веднага виквам: Да, искам, искам! Така че да. Този живот е прекрасен, приказен. Не всеки е преживявал нещо подобно. Никога не съм си представяла, че това би могла да бъде моята история. За мен Елтън беше звезда! Човекът, когото аз никога няма да мога да срещна в живота си. Той беше на обложките на плочите на майка ми, разпилени по пода. Мама още разказва как когато съм била на шест, ми съобщила, че се налага да нося очила. Притеснявала се как ще реагирам. Спомням си как скочих от радост и си поисках цветни очила като на Елтън Джон. Години по-късно създадох линия очила, просто луднах на тази тема. И може би трябва да благодаря на него, че ги носи по толкова готин начин, че ме вдъхнови. Освен това сър Елтън Джон беше моят ангел хранител. Той беше първата голяма звезда, която ме подкрепи. Запозна ме със свои приятели, заведе ме у други артисти и ми гласува най-прекрасното доверие, което един музикант може да гласува на друг.

Сигурно много си се вълнувала да пееш с него по време на заснемането на лайв албума му.

Боже, великолепно беше! Не мога да повярвам, че съм била част от това. Елтън ме беше забелязал по време на музикалното състезание и в крайна сметка стана мой фен и започна да следи кариерата ми. Започна да се обажда на моя мениджър, за да е в течение какво правя. И през 2001 г. ми предложи да изпълним дуета Saturday Night’s Alright For Fighting на концерта му на Медисън Скуеър Гардън. Свършихме песента и вместо да ми целуне ръка, падна на колене и ми целуна пъпа, пред 20 000 души... Останах като закована, чудех се как да реагирам, мислех си дали трябва сега аз да падна на колене и да целуна неговия пъп. Ха-ха-ха! Беше много специален момент за мен. В леглото от балдахин в „принцеската“ му стая, заобиколена с всички порцеланови котки, съм сънувала най-невероятните сънища.