Когато древните картографи стигнали до „края на света“, написали: тук живеят дракони. Е, и на мен ми се струваше, че там, на Азорите, живеят дракони, поне докато разглеждах архипелага в Google Еarth – трохи земя в средата на необятния Атлантик.

Мисълта да летя дотам силно ме напрягаше. Не обичам самолетите, летищата, чувството, че вися над бездна, особено нощем, за турбуленцията не искам и да споменавам. Азорите? Нали там се раждат антициклоните, които определят времето на Стария континент, там често бушуват стихии и урагани? На всичкото отгоре научих, че пилотите, които кацат на Азорите, са специално обучени, не всеки има право да приземява самолет там. Тричасовият полет от Мадрид до остров Терсейра с Azores Аirlines обаче се оказа най-прекрасният тричасов полет в живота ми. А гледката от прозореца на самолета, който се спускаше към „обетованата“ земя, изпълни сърцето ми с трепетно очакване.
Представях си как тук ще открия моите „дракони“ – онези пилигрими, поклонници на безусловния авантюризъм, онези пътуващи души, които са щастливи само когато ги люлее океанът и чийто дом е там, където са в момента.

Но попаднах сред хора, които живеят обикновен, спокоен, непокварен живот, както във всички по-малки и съхранени европейски градчета. На тези острови няма море с дъх на подправки и мраморни дворци, изобилие от палми и пясък като пудра захар като на Карибите, нито пищна джунгла като на Бали, нито кипящ нощен живот като на Хаваите. Няма ги дори туристическите тълпи на Канарите и Мадейра.

Звук и цвят от рая

Азорите са късче недокосната природа. Тук вулканите, ветровете и Океанът са изваяли невероятно красиви форми – езера и пещери, меки зелени равнини, по които кротко пасат крави, страховити пещери в кратери на угаснали вулкани и хълмове, от които се процеждат струйки дим – знак, че вулканът само временно е задрямал. И още: скали от застинала лава, сред които морето е образувало естествени басейни, гейзери, от които се носи мирис на сяра, вековни гори и малки плажове, над които във вулканичните скали растат грозде и смокини, обширни плата, от които нощем наблюдаваш Млечния път сякаш от мостика на „Титаник“. Там, на Азорите, небето е изпълнено с огромни звезди, сред които се виждат следите на прелитащите между Европа и Америка самолети. Столетия преди да полетят самолетите на Азорите са спирали за почивка мореплавателите между двата континента. Не е ясно кога точно са открити, но не е било през 1493 г., когато на връщане от Америка на остров Санта Мария стъпва Христофор Колумб. Има сведения, че още преди това нормани, араби, картагенци, римляни, викинги са познавали архипелага. Където и да сте на тези острови, колкото и близо да сте до страховитите вулкани, Океанът диша наблизо и този звук люлее и успокоява сетивата. Морето измива всички скърби, казвали древните гърци. Колко силно се усеща това тук! Те, впрочем, са наричали Азорите „блажените острови“, част от Макронезия – островите на запад от Гибралтар.

Името на архипелага, което в свободен превод е Ястребови острови, всъщност е плод на грешка. На герба, заедно с деветте златни звезди, символизиращи деветте острова, е изобразен и син ястреб. Тези птици никога не са обитавали Азорите, твърдят орнитолози. И допълват, че птицата каня погрешно е била взета за ястреб. (Е, и по нашите земи не е имало лъвове, но лъвът се е озовал на родния герб, нали?)