Терсейра. Спиритус лоци

В Google Earth този остров прилича на зелена сълза в необятния океан, а от самолета – на огромно голф игрище с неравности и големи дупки тук-там. Сред този сочно зелен пейзаж се откроява цветно петно – столицата Ангра ду Ероижму, или пристанище на героизма, най-старият град на архипелага и част от списъка на ЮНЕСКО със световното културно-историческо наследство. „Ангра Марина“ е единственият петзвезден хотел на този остров, напомнящ славните години на балкантуристките ни хотели по Златните и Слънчев бряг. И както подсказва името му, е построен над яхтеното пристанище. Нощем огромната луна осветява строените полюшващи се яхти и всевъзможни плавателни съдове от цял свят. През деня хотелът посреща изгрева с богата закуска (още усещам вкуса на пресните азорски ананаси) и с пребогата гледка.

Освен яхтеното пристанище, около което правят джогинг и разходки ранобудни туристи, се виждат малък плаж, стара крепост, част от която е превърната в модерен хотел впрочем, както и зеленият хълм на Монте Бразил, един от угасналите вулкани.

Целият град, в който живеят 50 000 жители, е изграден на скала и обърнат към океана. Почти на ръба на скалата като старинна галера се е изправила Ingreja de Misericordia, Църквата на милосърдието. Била е и болница, и убежище през Средновековието – криптата с катакомбите е запазена и понякога я отварят за туристи. Като църква от приказките е – небесносиня, оня цвят, който художниците използват, за да рисуват рая. Изящно носи товара на времето. Патинираната камбана равномерно отмерва вековете. Изящни са и три-четириетажните жилищни сгради наоколо с кованите си железни парапети, цветните фасади и боядисаните капаци на прозорците. Някои от фасадите са облепени с цветни рисувани керамични плочки азулежу, както ги наричат в Португалия, откъдето идват. Не съм изминала и километър, а този град вече е в сърцето ми. Любов от пръв поглед!

И хората, главно португалци, са като домовете си: сдържани, обрани, но изпълнени с грация и достойнство. Малки скромни ресторантчета, кафенета на открито, магазини за сувенири и местна мода са пръснати около църквата, а централният площад и кметството, бивш дворец, са на три минути път. От площада се отива до ботаническата градина Jardín Duque de Terceira – очарователно място с пясъчни алеи, потънало в жасмин, хортензии и рози, заобиколено от старинни сгради. Сред тях са Градският музей, разположен в сградата на Францисканския манастир от XVII век, театърът, манастирът „Сао Гонсало“... Удивително е, че в този град миниатюра на по-малко от 400 квадратни километра има десетки църкви, всичките до една цветни и уникални, и цели 9 манастира! В един от манастирите е погребан братът на Вашку да Гама – Паулу да Гама. Разходката по тесните павирани улички на града с изписани шарки от разноцветни павета (калсада португеза), покрай цветните огради, къщи и малки кафенета и ресторантчета, по каменните площади под короните на вековни дървета носи усещане за духа на отминали времена, за покой и омиротвореност.

Населението, потомци на силно религиозни католици, днес смятат за свой най-голям празник честването на Светия дух, заради което се правят дълги шествия през лятото и се леят реки от вино. Ангра ду Ероижму е град на 500 години, граден камък по камък, преживял разрушително земетресение през 80-те години на ХХ в. Тогава кметството направило референдум – дали да бъде възстановен градът такъв, какъвто е бил, или да се строи наново, с модерна архитектура и материали. Мъдър се оказал народът на острова.

Козидо ал фурнаш, сготвено върху вулкан

Както във всеки малък европейски град, обедът е дълъг и напоителен. Не знам дали сте забелязали, че и най-простата храна, хапната на чист въздух и сред чиста природа, е невероятно вкусна. Това е главното качество на местната кухня – простота и чистота. Определят я като смесица от португалска и арабска кухня. Но за мен това е пресилено – няма ги ароматите на арабската кухня, нито морските специалитети на Португалия. „Черешката на тортата“ тук е козидо ал фурнаш – гювеч от телешко или смес от различни меса, объркани със зеленчуци и колбаси и печени цяла нощ на фурна. Като туристическа атракция се предлага на няколко места козидо, заровено в земята и печено „на вулкан“, нещо като нашето хайдушко агне. Сервират го с пържени картофи. Морските блюда са традиционни и най-важното – от пресни риби и морски дарове. Любимата супа е „верде“ – зелева с пресни подправки от острова.

Азорите не предлагат много сувенири, но ако искате да отнесете нещо оттук, по-добре да е прочутото сладко от островни ананаси, чистият им мед, козето сирене и някой местен сладкиш. Ако се надявате да срещнете екзотични ресторантчета, откажете се.