Корида с въже и чадъри

На десет минути път от столицата в малкото селце Порто Джудео е една от островните туристически атракции – корида. Биковете, обикновено четири на брой, се пускат един по един по тесните павирани улици на селото, но са вързани с въже. Затова я наричат „корида а корда“ и твърдят, че това е единственото място на планетата, където този високоадреналинов спорт се практикува с въже. Четирима местни „торерос“ с лъскави като черни тигани лица, с бели ризи и черни шапки тип сомбреро дразнят бика, боцкайки го с... чадъри. Всеки, който се смята за мъж – от 12-годишни хлапета с очила до натежали от бира и от годините смелчаци – чака бика на улицата, готов да побегне и да се метне зад някоя ограда, ако стане напечено. Зад оградите са направени пейки като за мач и там останалата част от населението – предимно жени и деца, войнствено размахва пешкири, шалове и жилетки и крещи насърчително. Изпиват се стотици литри бира, а в края на коридата селото има своя нов герой. Ако се разминете случайно с това преживяване, на много места, включително и на местното летище, може да си купите дискове с най-смешните и драматични моменти от селската корида а корда.

Надолу, към гърлото на дявола

На Терсейра има 4 вулкана, най-старият е на 300 години, а най-младият – Сера ди куме – е още действащ. Сякаш тук се е заселил Богът на вулканите и неговият горещ дъх напомня за горещото минало на острова. Разходката около действащ вулкан е невероятна – от хълмовете около кратера му излизат струйки дим, нещо ври и кипи под краката, една особена топлина направо смразява кръвта ти. Около Монте Бразил, угаснал вулкан до столицата, има здрава крепостна стена, пазила градчето и скъпоценностите, донесени от набезите на пирати. Там в момента има военна база, старинна църква и любопитна експозиция от снимки, които повдигат завесата на бурното историческо минало на Азорите. По време на Втората световна война базата е била подготвяна от американци и англичани за отбрана срещу немските подводници. До това не се е стигнало, но поне храбрите мъже са организирали не едно и две пищни празненства. Само ръждясалите британски оръдия в двора на крепостта напомнят за тези мрачни години.

В кратера на друг вулкан се е образувала пещера – Алгар до Калвао. Тя също е една от големите атракции на Азорите с нейните стъпала надолу, към „гърлото на дявола“, слизащи на сто метра дълбочина. На дъното й има подземно езеро, а някъде високо през отвора се вижда ослепително синьо небе. Времето впрочем може да бъде и много щедро към туристите, и много сурово. Може да се смени за часове, но като цяло климатът е мек, с постоянни температури от около 12 градуса през зимата и около 25 градуса през лятото.
Около пещерата има гъста вековна гора и гейзер, от който се носи мирис на сяра.

Какво може да откриете на останалите острови?

Остров Сао Мигел. Тук е столицата Понта Делгада и едно уникално езеро, всъщност две езера на дъното на кратер от вулкан. Едното езеро е смарагдовозелено, другото е наситеносиньо. Смайваща красота, обвита в романтичната легенда за невъзможната любов на принцеса и пастир, чиито сълзи са се смесили и са отразили различния цвят на очите им.

Прекрасен е градът със старинни улички и цветни сгради, но най-голямото богатство тук е природата. Пътеки опасват острова и по тях туристите минават през водопади, кратери, термални извори, гори, хълмове над океана и море от сини хортензии, цветето символ на Азорите. Най-старата и единствена работеща чаена плантация в Европа е на остров Сао Мигел. Със сигурност дава един от най-чистите чайове в света – островите са изключително чисти, а семейната плантация не използва пестициди и химикали.

Санта Мария – там е параклисът, построен на мястото, където Христофор Колумб се е помолил, когато е стъпил на Азорите на връщане от Америка в края на ХV в. На красивите фотографии от този остров често ще видите и лозя и каменни винарни.

Остров Фаял – тук идват богаташи, за да ловят син марлин и да се наслаждават на играещите около риболовните кораби китове и делфини. Синият марлин е най-тежката риба в света и риболовците я хващат само за да я измерят и да пратят сведенията в Института по океанография. Самата риба хвърлят обратно в океана. През 80-те години там е хванат син марлин, тежащ половин тон – рекорд на Гинес. Тук е Сао Матео – рибарско селце със стара китоловна станция. Уловът на китове е забранен преди повече от 50 години. Дали не беше забранен само износът? Както и да е, забавленията в открито море на всички острови включват ставане в тъмни зори и разходка с корабче за наблюдение на танцуващи делфини и китове, гмуркане, сърф или просто мързеливо излежаване на плажа сред райската природа.