Ето какво направих тази сутрин, на 1 юни. Събудих 13-годишната ми дъщеря и й пуснах Израел Камакавиво’оле (вижте по-долу какво й пуснах, макар че после изслушахме още много от него). Много отдавна исках да я запозная с Из, най-известният хавайски музикант. Роден в Хонолуло, Хаваи, той там си и умира през 1997 г. на едва 38- годишна възраст. От дихателна недостатъчност, причинена от някое от многобройните му заболявания, свързани с хроничното му затлъстяване. Бил е висок 1, 90 м. и е тежал 340 кг! Свирил е на традиционния хавайски инструмент укулеле – нещо като миниатюрна китарка или балалайка или и аз не знам какво, абе укулеле - което се губело в гигантските му като на хавайски вулкан лапи. Не че вулканите имат лапи.

Та този Израел Камикавиво’оле, когото всички наричали просто Из или Нежния гигант, имал наистина едни от най-, най-, най-нежните и могъщи гласове на земята. Гласът му бил като на Елвис. Или дори като на Лучано Павароти. Взети заедно.

Аз умирам да го слушам! Все едно слушам... вода. Велико е! В неговия глас се оглежда и родната му земя, с която той е така неразривно свързан, и Тихия океан, над който по негова молба разпръснали праха му след смъртта му, но се оглеждам и аз, и моето сърце, и сърцата на още 500 милиона души от цял свят, които са слушали музиката му в youtube, и са писали отдолу, и са плакали.

С музиката на Из исках да кажа на дъщеря ми неща, които трудно могат да се кажат с думи. Несвързани може би, но важни според мен и за мен неща, а именно - че светът и животът са такива, като Из. Извън всички клишета, неочаквани, изпълнени с парадокси, с противоречия уж несъвместими, изпълнени с изненади. Светът не е само... Елвис (а аз обожавам Елвис!). Светът не е красив само по този начин. Светът не е само нашият. Не е само Европа, нито е само Америка, нито са само тези истории, които обикалят медиите и се предъвкват по хиляда пъти. Нито само тази музика, нито само тези инструменти. Нито дори само тези тела, или гласове, или очи, или коси.

Светът и животът могат да тежат 340 кг., да страдат от позорно затлъстяване и да имат най-великолепния глас. Те не са ... правилни. Светът и животът са такива, че те карат да не вярваш на очите и на ушите си. Те са чудо невиждано и нечувано.

И са вечно неоткрити, докато не си ги откриеш сам. Без предразсъдъци към нищо и към никого. Без надменност към нищо и никого. Без самовлюбеност. Без размахване на пръст. Без политика от какъвто и да било вид. 

Това исках да кажа на детето ми за Деня на детето. Обаче просто му пуснах Из.