В рубриката ни "Моите 7" ви представяме неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Адриана Попова и "Нейните 7"
Да отворим страницата към лятото, каза Белослава, която сама по себе си е лято. И каза още: „Дай ми време“. На 30 юни, естествено, сме в Маймунарника за летния й концерт с Миленита и Рут Колева.
Лятото е закачалката в антрето, олекнала след миграцията на зимните якета и палта към гардероба. Нека спят там... летния си сън. Абе, гадно е да си палто, пропускаш най-хубавото време.
На мястото на чифт ботуши в шкафа за обувки сега се събират четири чифта сандали.
В прогнозата за времето все по-често надавам ухо за температурата на морската вода. Днеска по морето, по Черното, е 22 градуса и как ми се плува вече!
Всички тръгнаха на педикюр.
Искам да сложа намордник на часовете, за да не препускат чак толкова бързо. Нека не се правят на минути и дори на секунди. Не и през юни, юли, август.
И през зимата слушахме в колата „барът е край морето“, но сега наистина е там, вижте как барманите забърсват плота и мият чашите за първите коктейли. На бас, че ще науча целия текст наизуст, за да го пея с Вълдобрев и Заподозрените, ако решат пак да правят морска обиколка. Включително онова, на което винаги оплитам език:
По-високо, по-нагоре, повече по много,
по-богато, по-голямо, по-добре, по-много.
По-велико, по-красиво, малко по-такова,
по-дебело, по-широко, опаковано готово.
По-любимо, по-активно, по-необходимо,
по-напред, по-набързо, по-веднага, по-живо.
По-велико, по-красиво, по-чисто ново,
непременно по-такова, опаковано готово.
По-високо, по-нагоре, повече по много,
по-богато, по-голямо, по-добре, по-ново.
Поогледай се, послушай, поразпитай, помълчи,
потанцувай си, почакай, наслади се на момента,
забави, забави, по-полека, забави, забави...
по-полека, забави, забави, по-полека, забави, забави.
Сезонът на костилките е – череши, кайсии, праскови. После лятото омеква, плодовете също. Смокините, милите. Идват чак в края му и това е единственото му извинение на тръгване, което мога да преглътна.
Знам какво ще каже Боди. Не мокри косата си, морската вода я изсушава. Но кой плува с глава над водата, когато отдолу можеш да видиш малките рибки и рачетата, извиращи от пясъка. Винаги са там, стига да отвориш очи. Винаги са там, дори точно сега, когато ти си пред компютъра. Скоро ще е различно... Още малко и ще ни дочакат. Още малко.
Вместо във фитнес залата влизаме с Ирка в бар „Макондо“ на „Триадица“, като натъпкваме угризенията дълбоко в чантите си (поне аз). Часът е 12 на обяд. После си говорим дълго, все едно вече сме на морето и никакви делнични задачи не са ни на врата. Дори успяваме да се поизгубим, не без помощта на известно количество аперол, сред пищната растителност и веселите ягуари от репродукцията на Митничаря Русо на стената зад нас. Жалък опит за селфи, но дори той не може да намали усещането за моментно щастие по никое (лятно) време.
