Светите Кирил и Методий са нашите първоучители. Те са имали ученици, сред които са се отличили Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. На 24 май почитаме делото им – създаването и разпространяването на славянската писменост.

Но какво би било, ако Светите братя бяха учители днес? Дали щяха да имат сили и възможности да научат на нещо Климент&Ко? Първо, според статистиките близо 50% от българските учители са подложени на психически и физически тормоз от ученици и родителите им. 50% от двама братя прави един брат. Т.е. или Кирил, или Методий щеше да си е изпатил от, примерно, родителите на Ангеларий, които са бесни, че детето им е получило двойка в часа по славянски правопис. А можеше да е ступан лично и от снажния Горазд, който на 18 години още не може да чете, но много му трябва диплома, за да може да кара законно таксито, което сега кара незаконно.

И Кирил, и Методий обаче не ще могат да изгонят никого от класа си, защото ще пропадне делегираният бюджет на школата им и с какво ще се прехранват те тогава? За какво тогава на Кирил ще му послужи дипломата от Магнаурската школа, изплатена със студентски заем и лишения от страна на овдовялата му майка?!

Светиня им нямаше да могат да излизат и в творчески отпуск, за да ходят на разните му там мисии при сарацини и хазари точно по средата на учебния срок и всъщност изобщо нямаше да им остане време да измислят нови писмености, защото вечерите им ще са заети с проверка на ученическите домашни и с частни уроци, с които да запълват дупките в личния си бюджет.

Тогава нямаше да имаме Празник на славянската писменост и щяхме да избегнем парадокса да сме единствената страна в света, която хем празнува грамотността си, хем е на последно място по четивна грамотност на учениците. Вярно, засега само в рамките на Европейския съюз.

Не е обаче българските учители да не са били предупредени за това какво ги чака с избора на тази професия. Ако са чели по-внимателно биографиите на Светите братя, са щели да забележат, че нито един от двамата не се влива в редиците на щастливите пенсионери. Кирил умира от педагогическо изтощение на 42 години, а Методий на стари години попада и в затвора, натопен от злите баварски епископи заради просветителската си мисия.

И макар миналото да е мрачно, а бъдещето несигурно – честит празник, български учители! Извинявайте, че не смятаме професията ви за изключително важна, или го правим само на думи, извинявайте за ниските заплати, извинявайте, че допускаме да бъдете мачкани от агресивни нищожества.

Честит 24 май, празника на готините типове, които преди 12 века ни направиха различни! И чуйте това:

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!