Опитвам се да си отговоря на този въпрос от няколко дни. Предизвика ме персоналът на добре известно столично заведение. Със сестра ми и дъщеря ми, която е почти на годинка, бяхме решили в събота за обяд да направим резервация за двама с количка. Впечатли ме, че Лина, докато запазваше маса, даваше обяснение какво ще прави бебето. Попитах я защо ги информираш и тя с учуден тон ми цитира коментара на персонала: „Ама бебето да не реве, че да вдигне цялата градина на крак?“. Помислих си, че са си направили шега. Реших да се обадя, за да ги попитам отново. Предупредих ги, че дъщеря ми може и да не спи и наистина ли е проблем, ако се разплаче? С възмутителен тон госпожата от заведението ми отговори: „Ама колегата Ви е казал много коректно, никак няма да е приятно, ако бебето плаче!“. Отмених резервацията. Вечерта влязох във фейсбук страницата им, за да изкажа публично мнението си. Учуди ме колко много хора бяха споделили за подобни случаи по отношение на присъствието им с колички и бебета в заведението.

Няма да ви разказвам за всички емоции, които нахлуха и оставиха следа в мен. В „Жадната ламя“ съм ходила няколко пъти. Изключително вкусна храна, интересно меню и прилично обслужване. Това беше мнението ми до този момент. Заведение с история. Заведение със самочувствие. Заведение с прекалено самочувствие. Представям ви накратко изводите, които си направих:

Това е частна собственост. Правилата са „частни“.

Всеки има право да ръководи бизнеса си по „своите си правила“. Всеки има право да определя кое е „печелившо“ решение и кое не. Като потребител на услуги, аз сама взимам решение кои правила мога да приема. „Бебето да не реве и да не пречи“ е против моите разбирания за човешко отношение от личност към друга личност.

„Майка с бебе“ не ми е в таргет групата. 

Всеки насочва услугите и продуктите си към определени целеви групи. Насочваш предимно отношение, провокирайки емоции. В конкретния случай – само негативни. Ще напомня, че тези майки с бебетата след майчинството стават мениджъри, редактори, търговци. И ей тогава ще възникне проблем. Махаме количките, бебетата стават големи и „к‘во” правим? Аз не бих рискувала да се „заяждам“ с майката и най-малко да възприемам бебето ѝ като дразнител. Не само защото е лидер на мнение в доста от случаите, а най-вече, защото е човек наравно с другите, които пият бира и ядат пържен сафрид в „Жадната ламя“.

Бебетата не функционират с копчета.

Искам да засегна темата за избора. Значи, уважаеми госпожо и господине (персоналът), или ти стиска или не. Трябва дупето да ти е яко, за да кажеш „тук с колички и ревящи бебета не приемаме“. Аз няма да отида и да треперя дали детето ми ще писне или не. Ако знаете копче, с което да изключиш рева, споделете го, моля. С предположение „ама дали няма“ нещата не се случват. А да дойда, да си платя и да получа отвратителното ви и арогантно отношение е по-грозно. Пак напомням, за да не задавате глупави въпроси и да се излагате още повече – бебетата не се управляват от механизъм за разлика от някои пораснали човеци.

За човечността. И за липсата й.

Не е нужно да си родител, за да може сърцето да трепне, а умът да оправдае бебешкия рев. Преди всичко трябва да имаш душа, която да ти нашепва „милото бебе“. В заключение смятам, че общественият ред се нарушава, когато липсва човечност, а не когато някой реве.

П.С. И дано повече хора споделят мнението ми, че най-добрата храна са приятните емоции.