В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Ваня Шекерова и "Нейните 7"
1. Говорим си с една приятелка, Биляна Траянова от „Без багаж“, която скоро се върна от Хонг Конг и Япония. Пътувала е по целия свят, видяла е какво ли не и пак е смаяна от реда и дисциплината на японците. Чудим се какво си правят тези хора боклуците, като нямат контейнери за смет. Сещам се, че неотдавна прочетох как именно в Япония са открили ензим, който разгражда напълно пластмасата. И се смеем, че ако този ензим можеше и да я събира из България, цена нямаше да има. Но преди да дадем пластмасата на ензима, дали не бихме могли да я използваме за производство на тротоарни плочки като в Гана - повтарям в Гана, държава в Западна Африка, които нито ще се надигат като тези пред НДК, нито ще се разпрашават като по софийските тротоари заради вложените в тях евтини и некачествени материали. Пък суровина имаме според мен предостатъчно, дето се вика, по улиците се търкаля.
2. Възстановяват тасманийския тигър чрез генно инженерство с клетки от препарирани екземпляри. Той е изчезнал преди 80 години, когато последният представител на удивителните двуутробни бозайници е умрял в зоопарк. Учените са окуражени от успеха си и уверяват, че много скоро ще могат да възстановят мамута. Но не зная дали не е по-добре да се съсредоточат върху белия носорог, като се има пред вид силния интерес към отстрелването му заради рога – явно не само местните африкански племена, а и цивилизованите бели батки вярват в магичната му сила като афродизиак. А последният бял носорог издъхна наскоро пак в зоопарк.
3. В тази връзка се сещам за драматичните кадри на фотографа на National Geographic Брент Стиртън, който документира чудовищни убийства на застрашени от изчезване животински видове. Миналата година спечели наградата на Националния исторически музей на Великобритания с кадър именно на зверски убит носорог. А иначе Стиртън разказва истории на животни и хора, не винаги тъжни, но винаги много смислени.
4. „Нашият свят е един евтин панаир. Всеки е застанал пред барачката си, бие големия барабан, сочи ярко нарисуваните картинки и призовава публиката:
— Насам, хора, насам! Ако искате да не изглеждате никога стари, бедни или нещастни, купете си от моя сапун! Купете си и плешивата ви глава ще се покрие с коса! Само моят сапун е истински сапун. Пазете се от имитации!
— Купувайте моя сироп! Купувайте, ако ви боли главата или стомахът, или краката! Купувайте, ако са ви строшени ръцете или разбити сърцата! Купувайте, ако имате свадливи тъщи! Пийте по една бутилка на ден и всичко ще се оправи, всичко ще ви мине, сякаш не е било!“
Познато ли ви звучи, преживявате ли го това всеки ден? А любимият ми Джером Клапка Джером го е написал преди повече от век, как пък нищо от тогава досега не се е променило? Догодина се навършват 160 години от рождението му, но още сега може да се посмеете с „Празни мисли на един празен човек“, „Трима на бумел“, „Трима души в една лодка без да се брои кучето“. На мен като ми спаднат гумите, обикновено него търся. И Михаил Зошченко.
6. За по-простите и лишени от възможност да си сложат на личния автомобил номер за 7 хиляди лева са чипровските килими. И те не са евтини, но пък са инвестиция в произведение на изкуството, не случайно съм виждала такива килими в домовете на артисти. Фестивалът на чипровския килим е нещо, което си струва да се преживее. Всяка година в един пролетен уикенд в градчето се разпростира толкова цвят и красота, колкото не може да видите в нито един магазин за текстил. Не зная в колко къщи самоотвержени жени тъкат на вертикален стан уникалните изделия с шарки, известни още от 17 век. И не разбирам защо украсяваме домовете си с изкуственяци или с внесени от екзотични страни подови настилки при положение че имаме магическите, изключителни и изработени с любов чипровски килими. Като пиша магически, имам предвид, че наистина на кодираните в тях послания се е приписвала магическа сила. Но истината е, че с прелестното съчетание на цветове и шарки, те наистина омагьосват.
7. Както омагьосва гласът на Мария Калас. За пореден път му се насладих във филма „Мария и Калас“, документирал част от живота й, най-важната част – възхода й на световната оперна сцена и угасването на гласа й. Заедно с драмата на нейната самота и разбитото й от любов сърце. Вярвам, че кралицата на белкантото, изпяла по неповторим начин Casta Diva, си е отишла не от друго, а от разбито сърце. Изпълни душата ми този филм, накара ме да плача за участта на тази велика гъркиня, която е имала всичко, освен любов. А само за това е копнеела и молела с плахата си трепетна усмивка. За любовта на един мъж, който да я обича, а тя да го прави щастлив.
