В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Лилия Илиева и "Нейните 7
1 зимна приказка?!
В един от малкото снежни дни през тази зима се връщах късно вечерта след купон. Стигнах до обичайното ми място за паркиране в квартала. Беше заето. Открих друго, на импровизиран паркинг между блоковете. Как, мислите, заварих колата ми на следващия ден? С щръкнали чистачки и багажник, зарит до покрива със сняг. Някой се беше постарал да събере снега от половината паркинг и да го натрупа върху нея. Колко много трябва да е насъбрал в себе си, за да рине толкова сняг и да го бута половин паркинг? Нямаше ли да му е по-лесно просто да намери друго място за паркиране? Всеки път се смея на заплашителните надписи на гаражите: „Не спирай! Пукам гуми. Викам КАТ.“ Питам се не е ли редно да се действа в обратния ред. И защо шофьорите у нас са толкова нервни? Защо псуването, докато караш, е национален спорт? Защо бибиткането в България е като дишането за всяко човешко същество? А изпреварването отляво? Или оплискването на минувачите с бясно преминаване през локви? Става въпрос просто за каране на кола, за придвижване от едно място на друго, което би могло да се случва по доста по-цивилизован и приятен начин.
Отне ми доста време да почистя моята. Слава Богу, момчето от съседния спрял до мен джип ми помогна. Паркирам си на предишното място. Дано разбесувалият се снегоринец да е в хармония със себе си. Като си помисли човек, идеята, че си имаш място на улицата, което ти принадлежи, е доста абсурдна. Смешна е тази попътна война! Жалко за хората, които инвестират толкова много енергия в нея.
2 В топлата Коледна кухня на Белослава
На 19 декември предколедно прочетох в страницата на Белослава прекрасна новина – излезе кулинарната й книга, която толкова чакам. Преди две години през лятото бяхме в летния й дом на певицата близо до Лозенец. Това беше едно от най-уютните интервюта, които съм правила. Толкова топла, гостоприемна и мила беше Белослава. Беше ни и сготвила. Ухаеше божествено. Съгласи се да ни даде рецептите на баницата с моркови и лук, салатата с нахут и риба и салатата с патладжан, розови домати, бяло сирене и босилек. Колкото пъти съм ги направила, толкова пъти съм имала огромен успех.
Веднага си поръчах книгата от сайта на Белослава, предвкусвайки истински добрите идеи за рецепти, защото съм голяма почитателка и на двата й ресторанта. Книгата е много хубава. С прекрасни снимки, разкази, стихотворения, много атмосфера. Единственото ми разочарование беше колко е малка – само 40 страници, 11 рецепти. Очаквах много повече! А може да предстои? За момента правих шоколадов мус, с коантро и маскарпоне. Получи се... Гостите ми буквално го изпариха. Така че, Бубе, моля те за продължение!!!! Спешно е и наложително.
3 бижута в галерия "Финес"
В галерия „Финес“ в близост до редакцията на EVA на ул.„Христо Белчев“ наскоро откриха изложба на авторски бижута на утвърдени дизайнери-бижутери и дебютиращи млади автори от НХА, ученици на проф. Димитър Делчев, специалност Метал. Прекрасна и многообразна колекция на творци като Димитър Делчев, Анжело Красини, Теодор Лулчев, Николай Сърдъмов, Даниела Андреевска, Детелина Иванова и Цветелина Алексиева, която много си заслужаваше да бъде видяна. Изложба за женската душа!Брошката от позлатено сребро във форма на квадрат и брошката богомолка на Тео Лулчев бяха моите фаворити. Елегантни, запомнящи се и с характер. Имаше и великолепна колекция дизайнерски шалове. Хубавата новина е, че това е само началото на общ проект на галерия "Финес" и фондация Аматерас, който ще има продължение в края на 2018 или началото на 2019 г.
4 Дейвид Гарет
Виртуозният цигулар, модел в свободното си време, изпълнител на ролята на Паганини във филма на британският режисьор Бърнард Роуз The Devil's Violinist („Цигуларят на дявола“) ще има концерт в зала 1 на НДК на 4 февруари заедно с пианиста Жулиен Куентин. Дейвид е вдъхновяващ, секси, харизматичен и изключителен инструменталист. Заслужава да се чуе, още повече че свири на 300-годишна цигулка „Страдивариус". Нямам търпение! И подгрявам удоволствието си от концерта с албума му, издаден от Virginia Records през есента Rock Revolution. В него са събрани 15 интерпретации на рок и поп класики на Фил Колинс, Принс, Ролинг Стоунс, Куин, Майкъл Джексън, Колдплей и оригинални композиции на самия Дейвид.
5 Посоки
Вдъхновяващо е колко добри и адекватни български филми се появиха напоследък. Последното ми откритие е „Посоки“ - филмът на Стефан Командарев, чиято световна премиера беше в Кан през май 2017 и който шества по кината на Европа, а ще бъде показан и в Китай. Великолепен! На някои може да се стори мрачен, а всъщност отразява част от българската действителност точно такава, каквато е, напълно реалистичен. Без да натоварва и да звучи депресивно и като оплакване. Брилянтно сниман, монтиран, разказан, изигран. Много интересен. Актьорският състав е звезден. Какво повече да кажа? Социален филм. Много ми беше интересно да науча на пресконференцията, че почти година е била необходима за избирането на локации за снимки. Повечето истории, които се случват в отделните таксита, са снимани в един цял кадър, репетирани, за да се получи синхронът между движението на камерата и актьорите. Филмът е заснет предварително като генерална репетиция и още веднъж финално. Препоръчвам го на всички. Съвременен добър филм, на световно ниво.
6 Чамкория
Струва ми се, че споменаването на трите централни фигури, свързани с този спектакъл, на който се насладих с огромно удоволствие в Театър 199, са достатъчни, за да пожелае човек веднага да го гледа: текстът е на Милен Русков, тоест великолепен, режисьор е Явор Гърдев, което е равно на осмисляне в дълбочина и прекрасна режисура, играе Захари Бахаров, чийто талант е неоспорим, силен и категоричен. Ако имате желание да се смеете много, да осмисляте, да се върнете назад в историята и да се огледате в сегашното, да ви е тъжно също и въобще да изключите от действителността с истински добър театър, това е вашият избор.
7 Star Wars
Това е филмът, с който отраснах, история, в която живея в различните ми възрасти и етапи, приказка, която обичам и реалност, в която вярвам. Гледах новия Star Wars с нетърпение и интерес. Много се смях на монахините на острова на Люк Скайуокър, подозирам, че Чубака ще стане вегетарианец и искам, искам Кайло Рен да се свърже с любовта в сърцето си. Признавам си с ръка на сърцето, че изповядвам религията на Междузвездните, в кръвта ми има силна концентрация на мидихлорини. Вече нямам търпение за следващия епизод.
