В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Лилия Илиева и "Нейните 7"
1 Научих се да карам колело! Вече мога. Да! Когато бях дете не ми се получи. Баща ми не издържа на опитите ми и колелото замина за подарък на братовчед ми. Остана ми възможността да карам колелата по фитнесите или водни, когато съм на море. Сега обаче съм решена да си купя и започвам да се радвам на велоалеите, които стават все повече. Колко хубаво би било да сме като холандците и да се придивижваме повече с велосипеди, особено в центъра на София. Това би облекчило движението, би направило въздуха по-чист и определено би решило проблема с паркирането.
2 Есен е, по оредяващите листа на дърветата и ниските сутрешни температури започвам да усещам идващата зима. Аз не карам ски и не обичам сняг, нито студ. Винаги съм си мечтала, ако е възможно, да я прескоча. И за да я понеса по-лесно с малкото й светлина, си представям как бих отлетяла на топло, в бяла къща на плаж на брега на море или океан. Ниска, максимум два етажа, но много широка, с голяма веранда и огромен хол с пиано. Да се чува прибоя на вълните нощем и да мога да виждам всички звезди. Да е къща, пълна с любов, чести купони и гости. И приказна гледка - за вдъхновение.
3 И като написах - любов, трябва да призная, че това е може би вторият сезон на "ВИП Брадър", който ми е интересен. Приемам като професионално задължение да следя формата макар част от кастинга и случващото се в някои сезони да ме е карало да искам да го забранят със закон. Ето че обаче в него започна да се прокрадва човечност. Заговори се за ценности. И има любов. Дори имаше мисия "Прошка"!
4 Вчерашното ми откритие беше манастирът "Свети Мина". Много съм слушала за него, но не бях ходила. Събудих се престъпно рано за събота сутрин и чух по радиото, че на 11 ноември е празникът на светеца, покровител на семейството и на жените и храмовият празник на Светата обител. Спонтанно се обадих на една приятелка и се разходихме до там. Пътят до манастира е красив. И самият манастир - още повече. Така и не успяхме да влезем. Беше пълно с хора, в църквата снимаха телевизии, редът се организираше от полицаи. След два часа чакане на опашка да влезем, бяхме стигнали до средата й. А тя не беше опашка от по един човек на ред. Когато излизахме от двора, вече стигаше до вратата му. Но беше празнично и красиво.
5 Най-хубавият филм, който гледах напоследък е анимационният Minuscule: Valley of the Lost Ants (Светът на малките: долината на изгубените мравки). Много красив, забавен, на моменти трогателен екшън с 3 D нарисувани насекоми, чиито взаимоотношения се развиват на фона на естествения природен декор на Алпите. Във Франция е голям хит. Стартира като петминутни серии по телевизията и отбелязва такава гледаемост, че създателите му Елен Жиро и Тома Забо събират кратките филмчета и ги превръщат в пълнометражна 89-минутна лента, която вече има награда Сезар и множество номинации включително и една в предварителната селекция на БАФТА. Може да бъде гледан в youtube.
6 В четвъртък се уверих, че истерията около "Калигула" в Народния театър е оправдана. Всички почитатели на театъра да си го пишат на първо място в списъка "Задължителни". Спектакълът е впечатляващ! Мрачен разказ за падението на един развратен управник, за пътя на изгубена душа към самоунищожението й и към унищожението на всичко наоколо. Това е една от най-мащабните роли на Деян Донков, режисурата на Диана Добрева е изключителна, сценографията на Нина Пашова - изчистена, драматична и символно натоварена. Театър в чистия му вид.
7 И с голямо удоволствие от октомври насам в Синема сити в Мall of Sofia за трета поредна година се наслаждавам на излъчваните в HD-формат избрани заглавия от продукцията на Метрополитън опера за сезон 2016/2017. Те са изключително преживяване. Протичат едновременно в повече от 2000 кинотеатъра в 70 държави по целия свят. В Ню Йорк представленията са обедни. Наистина можеш да почувстваш живото им случване. Виждаш залата, която се пълни преди спектакъла, има интервюта с артистите зад кулисите, в които научаваш повече за тях, за ролите им, за постановката, за това как се чувстват. Виждаш ги като нормални хора извън тежестта и претенцията, която оперното изкуство може да носи. Когато започне произведението на сцена, си даваш сметка, че става въпрос за модерен подход към операта, интересен избор на режисьорски гледни точки, различна сценография, модерна игра на артистите. Още по-вълнуващ е този сезон заради участието на Соня Йончева в три от спектаклите.
