Представяше ли си, започвайки да правиш стени за катерене, че Уолтопия ще се превърне в глобален бранд?

Да. Някъде след втората година може би си дадох сметка, че можем да станем най-добрите в света. Видях продукта на тогавашния лидер, една френска фирма, и си помислих, че можем да го направим по-хубаво. Минаха 10 години или 8. Вече наистина сме най-добрите в света.

Колко процента от успеха си дължиш на късмет и колко на себе си?

Като бях млад, се мислех за голям късметлия, но то е от ниско самочувствие. Свързвах успехите с късмет, но сега осъзнавам, че не е вярно. Мисля, че на късмета дължа много малко, ако изобщо нещо дължа. Какво е късмет? Щастливо стечение на обстоятелствата. То не може да бъде устойчиво – само в твоя полза или само против тебе. Аз по-скоро устойчиво се справям с бизнес частта, тъй че там не е късмет. Пък в личен план по-скоро устойчиво не се справям и пак не е до късмет.

Като каза личен план – работа, жени, деца как са ти подредени?

Доскоро подреждах работата на първо място, децата на второ, жените на трето. Сега се стремя да ги обърна – жените на първо, децата на второ и работата на трето, ама това е пожелателно, докъде съм го докарал... трудно е да се каже. Най-вероятно няма да ми се получи толкова добре, защото се идентифицирам и дефинирам чрез успехите си, нещата, в които съм най-добър, а аз съм най-добър в работата си. Така несъзнателно или осъзнато работата ми остава най-важното. Когато стана добър с жените и с децата, току-виж съм се променил.

Станах по-спокоен. Намали ми се тревожността. Не изчезна, даже не намаля драстично, но някак се сведе до по-поносими нива.

Успя ли да запазиш средата си, или намери нови приятели?

Обогатих я. Имам нови приятели, но имам и стари от училище, от казармата. С музиката е същото: каквото съм слушал като дете, продължавам да го слушам до ден днешен, нищо не ми е омръзнало, но се е появила и нова музика, която ми харесва и просто се трупа. И с приятелите е така.

А някакви нови хобита доби ли – лов, голф, колекционерство?

Поразлетях се, наскоро станах пилот, вече имам бревет („шофьорска книжка“ за самолет, б.р.). Летях първо с делтапланери, после с мотоделтапланери, сега със самолет. Чакам да излезе курс за хеликоптер да го изкарам и него. И кайтсърф започнах да карам, осмислих си ходенето на море. Винаги съм го обичал, обаче ме хваща жестока скука, а сега вече мога да си стоя на морето и по две седмици. Не че съм го правил, но мога да си представя как стоя две седмици...

За какво обичаш да харчиш парите си?

Най-много да пазарувам за жени и за децата ми. И играчки като тази кола (посочва червено ламборгини авентадор, паркирано в офиса му), мотори съм си купувал, някакви такива момчешки работи.

Как си избираш дрехите?

Рядко ходя на шопинг. Напоследък особено съм се занемарил. Обикновено в чужбина, като имам свободно време на някой панаир, минавам през някой мол и дрън-дрън-дрън – купя каквото ми трябва. Аз съм малко като жена, кеф ми прави да пазарувам. Като кифла съм. Но така както ми е кеф, го правя два пъти в годината.

Защо не поиска да те облече наш стилист за фотосесията?

За да не ме направите такъв, какъвто не съм. Да не ме сложите в костюм. Защо въобще трябва да ме обличате вие? Искам аз да си се обличам. Имате ли някакви претенции? С дълъг панталон съм, не съм по къси гащи. Искате с риза да съм? Нямам против, имам ризи. 

Грешил ли си някога в облеклото си?

Сигурно. Последно ходих в Министерския съвет и бях по къси гащи. Даже не искаха да ме пуснат.