Вечеря на свещи с Ивайло Пенчев, един бивш нърд
Светът е негов – Уолтопия е №1 в бранша с 50% пазарен дял не къде да е, а в САЩ. Управлява около 1000 души на три континента и е сред шестимата най-динамично развиващи се предприемачи в света за 2015. А според EVA той е едно момче, което не се е наиграло и не е натворило белите си навреме
Ваня Шекерова 09 November 2017
На колко години ти самият си каза – вече съм голям, мога да нося отговорност?
Аз съм си бил отговорен, откакто се помня – от малък са ме възпитавали така. Не съм имал период на безгрижие. За добро или за лошо родителите ми са имали високи изисквания към мен или аз съм си фантазирал, че имат, и съм си мислел, че не заслужавам внимание, ако не съм достатъчно добър. И съм се напъвал да уча. Така че безгрижието ми е непознато, евентуално след пенсия ще стана безгрижен.
Ти да се пенсионираш?!
Имам моменти, когато отида на почивка и си казвам ебаси кефа, ще взема да се пенсионирам, но честно казано, не мисля, че някога ще стане.
Да, след промените (1989 г.) майка ми и баща ми бяха съкратени, пара няма. Да ти кажа, бил съм съвършено беден по онова време. Беден, та беден, нашите ми пращаха по 10-15 лв. на месец. Имаше купонна система. Хранех се известно време с филии със свинска мас и чесън. Чесънът за вкус. Но не ми е тежало, не съм се чувствал окаян. В настроение си бях и помня как по едно кафе си пиех на ден. Кафето го открих късно – чак в университета, много готино ми подейства. Влизам на квантова механика или на анализ, най-трудните предмети, и всичко разбирам.
Какво, освен че не си пил кафе, не си правил на млади години?
Първата си бира изпих на 26 или на 27. За първи път се напих на 36. В цялата ми компания никой не пиеше. И сигурно не съм единственият, който се е напил за първи път толкова късно. Но до ден-днешен не съм се напивал безпаметно.
Какво ти даде физиката?
За мен тя е най-великата наука, най-полезната, най-много е повлияла на формирането ми като човек. Физиката отговаря на един от основните човешки мотиватори (Ивайло се позовава на книгата „Мотивирани“, изд. „Класика и стил“, 2002 г. – б.р.) – не научното любопитство, а желанието за знание, за учене. На мен този ми драйв е по-развит и физиците по принцип са такъв тип хора. Имат нужда да си обяснят всичко, което се случва, да си обяснят света. И това научно любопитство помага да изградиш много здрав фундамент, с който можеш да разбираш всичко. Не и човешките взаимоотношения, обаче. Там не помага и аз не съм много добър в разбиране на жените, примерно. Но пък като съм учил физика, сега всички инженерства са ми ясни, биологии, химии, където и да ме бутнеш – знам.
Кога, според теб, човек трябва да започне да си изкарва парите сам?
От дете още. Смятам, че съвременният свят е тръгнал по лош път в някои области – например в насърчаването на детството, да живееш като дете, докато не станеш на 30 години.
Сега нали казват, че 30 са новите 20...
Е, голяма файда, защото тогава моите 47 са новите 37. Аз обаче вярвам в естественото състояние на света. Считам, че не трябва да се противопоставяме на еволюцията, а да нагодим цивилизацията към нея. Какво имам предвид? Децата имат естествено любопитство и желание да бъдат полезни и най-често се развиват, копирайки възрастните. Дори и в труда. Те искат да помагат и трябва да бъдат насърчавани. Според мен, още от раждането им да ги насърчаваме да бъдат самостоятелни, да поемат колкото могат отговорност за себе си и за околните. В началото отговорността е в това да се хранят сами, да си бършат дупетата сами, после се учат да правят нещо и за другите, като да почистят масата. Така са ни възпитавали мен и брат ми, на такива отговорности са ни учили. За майка ми и баща ми дисциплината беше нещо много важно – с брат ми имахме отговорности от много малки. Но да се върна на децата. Едно дете на 14 години вече може да чиракува. Минавайки през чиракуването, придобива самочувствие. Пораства и се чувства щастливо и силно. Начинът, по който историците на миналото (предимно левичари), описват чиракуването, според мен е неправилен. Според тях, детският труд е нещо лошо, нещастност. Сигурно има и такива случаи, но в традиционните общества децата си работят от малки и не са нещастни от това.
На 26 години ти вече си имал успешен бизнес с „Екстрапак“, какво те подстори да се хвърлиш в ново начинание с Уолтопия? Как направи от хобито си бизнес?
Е как? Като ти е кеф да правиш нещо и търсиш да изкараш някой лев от него, решението е лесно. Това е генезисът и на проституцията...