А защо не изпитваше вече нищо към нея?

Защото такъв сблъсък прилича на остра инфекция, която идва и бързо си отива и не може да е продължителен. Истинската любов е различна. Може би прилича на привързаността между хора поостарели, чиито деца са се отделили и те заживяват един сплотен живот. Няма огън, няма страст. Обаче раздялата е невъзможна. И сливането е толкова силно, че често, когато единият в такава двойка умре, и другият скоро си отива.

Ти имаш ли такава любов?

Да, с Ивана. С нея сме заедно и досега от 15 години, разделяли сме се поне 10 пъти, след това се събираме и живеем чудесно, което се среща рядко.

С какво е различна от Елен? Какво я прави толкова близка до теб?

Тя е доста по-спокойна и по-малко жена, дори сама на шега казва, че всъщност е мъж. Имам предвид, че според традиционните разбирания, които аз не харесвам, женствеността е непостоянство в характера в смисъл на капризничене, особена женска логика или алогичност, ревност, склонност към интриги, към самопредаване в ръцете на мъжа и натоварването му с много очаквания и желания. И поза на уж слабата и пасивна страна с доста глуповатото хитро себеусещане, че ти си по-силният и владееш положението точно с тия женски трикове – да искаш много, да тропаш с краче, да го съблазняваш и т.н. Може би минава пред младо момче, но пред възрастен мъж... освен ако не е богат със сенилна сатириаза. И тогава заприличва на литературно клише – стар похотливец и млада жена, която му се качва на главата и му иска много неща. Само че за един добре познаващ се и погълнал прекалено много досада от отношенията си с хората човек всички подобни роли на жената, която иска да я гушкаш, държи се лигаво, играе театри, опитва се да изопне отношенията, за да има емоции, докато на теб ти се гледат готварски предавания по телевизията или ти се чете интересна книжка, са отегчителни.

Също чете книга. От време на време влизате в хубав сериозен спор за това, за което четете или мислите, или за житейски неща. Като другари, приятели, хора на едно ниво. Това е истинска, чиста и здрава връзка – на нивото на главите, а не на гениталиите и G-точките. Романтичните отношения са 90% гениталии и 10% нисши дялове на мозъка, лимбична система и т.н. Много по-приятно, сериозно и истинско е, когато се общува с корите на мозъците.

Тогава защо направи завой от истинското общуване към диалог с лимбичната система?

Ами казвам го за първи път... Защо ли на теб? Защото те чувствам близка и защото преди много години отново в объркан период от живота ми EVA ми подаде ръка, тоест възможност да публикувам вече написаните си неща. Това за мен е много важно.

Аз може би от младостта си не съм участвал активно в отношенията си с жена. Стоя, даже не като паяк, чакащ мухата да се оплете в мрежите му, каквито аз и не правя, освен ако не приемем, че такива са известността, успехът и разни подобни глупости. И докато си стоя, ме намират жени, които искат да се самоубият, ако не им обърна внимание. Това предизвиква състрадание. А има една мюсюлманска поговорка: „Мъж, който откаже на жена, вечно ще гори в ада“.

И поради страха си от ада, казваш...

Какво да направиш, когато една млада, толкова излиятелна и всеотдайна жена се предаде пред теб и каже „Не мога, ще умра, влюбена съм“? Според мен не беше актьорска игра. От дълго време не бях изпитвал радост, вълнение, гъделичкане на самочувствието или мъжка гордост от това, че съм търсен и интересен. В същото време общуването с жени, които те търсят и желаят, е изключително натоварващо и досадно. Дори и с Елен Колева беше така. Какво да лъжа... Стори ми се самотна, страдаща, на всичкото отгоре и красива. И като искаш да спиш с една жена, харесва ти, веднага измисляш куп причини да се случи. За мъж, който остарява и може никога да не види жена въобще, такава възможност е като последна утеха за умиращ. Като лекарство – може би горчиво, но трябва да се вземе заради стареенето на ставите и на всичко останало. И тогава ти трябва доза безразсъдство. А то при хора като мен идва с известно количество алкохол.