Кристина Патрашкова - тази миниатюрна жена с момчешка прическа и тъмни очила - никога не остава незабелязана. Почти винаги в екстравагантна рокля или пола, задължително с малка чантичка и извадени сякаш от царска колекция бижута. Кристина е журналистка във вестник 24 часа. Денят й започва рано и задължително с кафе, минава в редакцията или в интервюта навън и завършва обикновено в театъра или в някой светски салон.

Обича еднакво операта и стадиона (любимият й отбор е ЦСКА), а сред най-важните неща в живота й е кинофестивалът в Кан, на който Криси присъства всяка година. Там е интервюирала звезди от ранга на Джак Никълсън, Ал Пачино, Шарън Стоун. Кристина е фина не само като фигура, но и като поведение. „Красивите неща не бива да се подминават", казва тя. Ето най-добрият отговор защо я правим герой в нашата рубрика.

Екстравагантност и ексцентричност са думи, запазени сякаш за твоя гардероб...

Не харесвам и не обичам унификацията. Казвали са ми, че, отивайки на пресконференция, хората понякога имат усещането, че аз ще давам такава, а не че ще я отразявам. Но това съм аз. Струва ми се, че човек трябва да умее да изтъкне с някакъв детайл кой е той, какво му е усещането, какво му е отношението към нещата от живота...
За да имаш стил, трябва да си смел.

Тайната на твоя "по-различен" стил си има име, доколкото знам...

Да. Това е моята шивачка Ваня Аврамова. Абитуриентската рокля ме срещна с нея. От тогава тя ми шие почти всичко - от палта до бюстиета. Научи ме на много основни неща, да не кажа дори, че изгради целия ми стил. Преди 10-ти ноември Ваня Аврамова е работила за модна къща "Лада", работила е и във Франция към една частна модна къща, оглавявана от сръбкиня.

От нея научих, че както в архитектурата, така и в модата най-важна е пропорцията. При нея няма обикновена дреха. Дали ще бъдат кадифени панделки, акселбанти, детайли, обшити с малки перли или мъниста... Умее всичко. Ние сме си казали, че ако ще бъде нещо обикновено, то може да се намери в магазин.

Променя ли се стилът ти във времето?

Държа на стила и съм съгласна с Коко Шанел, която казва, че модата минава, но стилът остава. За мен най-висшият пилотаж, който може да постигне една жена, е да следва тенденциите, но да ги пречупва през личността си. В последните години открих, че спортните дрехи също могат да бъдат интересни, просто зависи как са съчетани.

Знам, че панталонът е много удобна дреха, но дълго време намирах, че не се вписва в моя гардероб. Сега имам няколко, но продължавам да смятам роклята за моята дреха. Обожавам рокли и поли.

Другите твои модни марки, освен „ваня аврамова"?

Имам един много любим дизайнер - Кристиан Лакроа. Нямам нито един тоалет от него, но за мен той е абсолютен бог. При него има невероятна топлота, някакъв южняшки темперамент - известно е, че той има слабост към по-ярките и топли цветове. Струва ми се, че е сред малцината дизайнери, които могат да съчетаят съвършено несъчетаеми на пръв поглед тонове и при който комбинация от райе и каре може да изглежда невероятно добре и да прелива от женственост. Харесвам също и стила Шанел.

За мен той е най-яркото въплъщение на френския стил, финес и дух. Фере, отделни неща на Долче и Габана също ми харесват... Но аз не съм човек, който робува на марки. Влезе ли ми дрехата в сърцето, не гледам марки и не мисля за комбинации. Красивите неща не бива да се подминават и много страдам, ако не съм направила всичко възможно, за да ги имам.

В гардероба ти има най-много...

Рокли и поли. Очилата също са много важен аксесоар за мен и имам доста различни като форма и цветове.

А най-ценното нещо в него?

Една-две много интересни рокли от памучно кадифе в преливащи тонове, няколко тоалета от естествена коприна, манто с акселбанти и ниски гуменки, целите в пайети. Имам и едни обувки от пони - сантиментален подарък от съпругата на художника Михалис Гарудис. Бижутата са другата ми страст. Напоследък се запалих по антични - от времето на Рим и Тракия, например, които са безценни.

Имам и страхотен сребърен кръст, също много ценен, филигранен, с камъни, албанска школа... Много обичам и едни златни нанизи - единият примерно е от джобен часовник на дядо ми, другият е от златни пендари... Аз ги комбинирам и, ходейки с тях, никой не може да допусне каква е стойността им. Само веднъж възрастен човек се приближи до мен и каза: „Абе момиче, ти имаш ли акъл, ще ти се случи нещо с тези бижута". А аз, „Защо?! Всеки си мисли, че това е пиринч".

Обичам да нося перли и то много нанизи перли. Някаква жена гледачка преди време ми каза, че не бива да ги нося и с тях, между другото, ми се случиха странни неща. В някакъв период, да речем година-две, неведнъж нанизите на врата ми се късаха и разпръсваха. Случвало се е и на парти и хората лазиха по земята да ги събират. От баща ми, който е хирург, вземах най-здравите хирургически конци, нанизвах перлите, но те продължаваха да се късат. А аз упорито продължавам да нося перли.

Колко гардероба имаш?

Два плюс един доста голям за връхни дрехи. И признавам, това се оказва недостатъчно. Може да направи лошо впечатление, но действително имам голям проблем с прибирането на дрехите си. А най-ужасният момент е смяната на сезоните. Тогава обикновено се налага да нося дрехи при майка ми, на други места, всичко е разпръснато... Какво ще облека решавам от вечерта, а сутрин задължително гладя дрехата, която съм приготвила. Може една гънчица да има, но аз я гладя и тогава излизам.

никога няма да облечеш...

Прилепнал по тялото клин, рокля с вулгарно грамадно деколте, много къса пола и не знам защо, но никога не бих облякла жилетка. Жилетката не ми харесва. Няма да облека някакви такива банални конфекции, евтино и грозно изглеждащи дрехи...

в къщи ходиш облечена с...

Спортно с дънки или с копринено кимоно.

последната ти покупка?

Последно си купих, всъщност мъжът ми ми подари, много хубав комплект Сваровски. Колие с голяма кристална звезда и такива обици. Иначе моята шивачка ми шие в момента разни неща, но последното, което имам от нея, е дълга кадифена пола и блузон в турско синьо плюс колан, ръчно обшит с миниатюрни мъниста.

в куфара за пътуване винаги слагаш...

Книги, които не съм успяла да прочета, разбира се, козметика, без която не може. Вземам малка сгъваема ютия, защото е ясно, че без нея също не мога. И... един-два официални тоалета, най-често това е малка черна рокля, за да съм спокойна, че наложи ли се, ще изглеждам и ще се чувствам добре.

а в дамската чанта?

Червило, всъщност аз съм маниак на тази тема. Дори да изляза да хвърля боклука, си слагам червило. Имам малко огледалце, някои гримове и парфюм. Но само ако има място в чантата, защото другата ми страст е да ходя с много малки чанти. Репортерският ми касетофон обикновено е в редакцията, но пък в мен е винаги бележникът с телефони.

не можеш да живееш без...

Театър и мисля без писане, без журналистика. Също и без картините и въобще произведенията на изкуството. Мъжът ми, който е спортен журналист, е много запален колекционер и имаме уникална колекция от картини. Някои картини и една скулптура - детска глава на Асен Пейков - без тях като че ли не мога. Асен Пейков е скулптор от световна величина, автор е на огромната скулптура на Леонардо на летището в Рим, но в България има малко негови работи. Тази негова детска глава имам благодарение на кума ми Боян Радев, който каза: „Трябва да я имаш, защото това си ти".