Людмил Дренски - Летящият учител по йога

„Не е нужно да отидеш в Индия, за да получиш просветление – казва Людмил Дренски, първият преподавател по въздушна йога в България. – А то вече се продава. Духовността се превърна в джънк. Поемаш я от всички – било то индийци, малко по-мургави, пуснали брада, дошли да просвещават, после идва някой друг да те вдъхнови. А идеята е какво се случва вътре в теб. Просветлението може да те озари и в мола, както стана с мен.“

Лилия Илиева 04 юли 2017

Снимка: архив EVA

 

Болницата, Анимал планет
Лекарите решиха да ме сложат на кортикостероиди, които объркват всичко в организма. Отговорих: „Правете каквото искате с тялото ми, аз ще се опитам да се справям с ума си.“ Мислиш, че медитирах или мантрувах? Не. Седях и по цял ден зяпах „Анимал планет“. Всичко оставих на лекарите. Изследваха ме активно един месец. Бяха много старателни и съм им много съм благодарен. Можеха да ми сложат всякаква диагноза, например множествена склероза. Това беше една от хипотезите. Ако го бяха направили, щях да си я отгледам и да си я имам, защото умът автоматично започва да я създава, а лекарствата я подпомагат. Изписаха ме с добрата новина, че не са доказали нито едно от тежките заболявания, за които ме изследваха. Лошата беше, че не са открили причината за парализата. Една лекарка ме изписа с думите, че не могат да ме лекуват с лекарства, защото не знаят какво ми е. Препоръча ми добавки, витамини, упражнения и физиотерапии. Беше

Лятото на 2012 г.
Навън беше жега. Единственото, което направих след изписването, беше да започна да се движа. Овенската ми природа е такава, че не мога да си представя да легна. Ходех с бастуните. Живеем на втория етаж без асансьор. Едни съседи по моя молба, докато ме нямаше, бяха направили парапет. И аз се качвах почти на ръце, като местех крак след крак. Мой приятел идваше да ме вози с моята кола, но не можех да го ангажирам. На втория ден след изписването седнах да видя дали мога да си карам колата. Тя беше автоматик. Да, краката ми бяха кашкавали, но успявах. Правех обиколки около блока. Качих се и на кростренажора вкъщи, първо издържах 40 секунди, след които почивах два часа. Два месеца по-късно издържах по 4 минути. Миналата година карах сам колело до Самоков и обратно, това са 120-130 км за един ден. Сега от време на време тичам с треньор, който ми дава темпо. С почивки изминавам 2 км. Купих си и специални маратонки. С тях и тичам, и ходя. Докато говорим с теб, поне 50 пъти съм си стегнал прасците. Нуждата да се движа ме отведе при

Въздушната йога
Прасците ми изтръпнаха за първи път преди рождения ми ден през 2012 г. За него си купих люлка. Когато ме изписаха от болницата, установих, че не мога да правя йога, защото не мога да стоя прав, да пазя равновесие. И започнах с люлката. Нямаше кой да ми показва. В youtube намирах по нещо, но основно опитвах сам. И така създадох моята практика. Не съм измислил концепцията и люлките – те са испански и американски. А практиката ми, понеже не съм започнал да я правя в силата си, а от зор, винаги е била достъпна за всички. Тъй като преподавах в „Дивали“, предложих да направим часове по въздушна йога. Тогава в България още нямаше такава, но аз умея да вдигам шум около себе си. Започнаха да идват много хора. Направих курсове и за учители. Сутрешните часове са по-спокойни, вечерните са по-мощни. Всички си тръгват доволни, енергизирани. Идват и хора със здравословни оплаквания, и други, които просто искат да поддържат форма. Имаме МС йога – за хора с множествена склероза. Правим дихателни упражнения, пранаяма, кратки медитации, не знам доколко им помагаме на здравето, но им помагаме да излязат от вкъщи и да пообщуват.

Общуването
След години осъзнах, че основното в йога не са пранаяма, дихателните упражнения, медитациите, а да се научиш да общуваш – с подобни, с хора, които те вдъхновяват. Когато някой има проблем, му казвам: „Намери човек, който да те вдъхновява, опитвай да се виждате поне веднъж седмично. Ако е преподавател по йога, ходи в часовете му. Може да не ти е гуру. По-важно е да те вади от руслото.“ За мен такъв човек е Тиртха Махарадж. За него чух от моя приятел Слави – собственика на чайната „Веда хаус“, през 2010 г. И отидох на беседа. Гуруто толкова ми хареса. Прибрах се вкъщи и казах на жена ми – имаме проблем. Влюбен съм в мъж. Шегувах се. После й обясних – друга е историята, много ме грабна този човек, много е земен и достъпен, уникално добър лектор с чувство за хумор. След това и жена ми се увлече, и синът ни.

Кръгът на учениците
Най-добрият начин да прецениш един учител, освен да слушаш какво говори, е да видиш и кои са учениците му. А около Тиртха Махарадж са се събрали много успешни хора – освен Слави, за когото споменах, Юрий Ковачев, бижутера, който води курсове по аюрведа кухня, Ясен Николов, който се занимава с личностно развитие. Различни, но силни и всеки се превръща в център на групи около себе си. Малко като секта в положителния смисъл, пълна с индивидуалисти, всеки от които е силен в сферата си. Миналата година направихме заедно едно мъжко пътуване за седмица в планината с Тиртха Махарадж, коментирайки и преживявайки това, което се случва в книгата му „Оста на живота“. А тя е роман, светски, за трима приятели, но написан с много символика и мъдрост.

Баланс–дисбаланс
Аз съм Овен. Имам нужда да съм активен, не всичко да е само Ом. И сега ходя и на фитнес, блъскам железа, като гледам да си пазя тялото. Там медитирам, докато слушам пауър метъл. В тази музика има и темпо, и много енергия, раджас. Като я чуеш, ти идва такава сила, че можеш да пренесеш железата в залата от единия край и да ги върнеш. За мен динамиката е нещо абсолютно необходимо. Човек всекидневно е в дисбаланс – дали вкъщи, дали на улицата... Важното е да успееш да минеш през него и в края на деня, като теглиш чертата, да си спокоен.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР