Нувара Елия. Спираме във фабрика за чай. Сещам се за сутрешния ми флирт. Вече слушам по-внимателно разказа. Четири вида е чаят: бял, зелен, оолонг и черен. Всички се произвеждат от едно и също растение: камелия зенетис. Отделните видове чай се различават по това кога се берат и по обработката на листата. Растението е храстовидно, дава 3 реколти в годината. От първата реколта излиза най-лекият и деликатен на вкус чай. Втората реколта дава по-дефинитивен вкус на зрял плод и много слънце, третата реколта е с най-интензивен и по-земен вкус. Пием чай със сладкиши и се наслаждаваме на деликатните вкусове, смесени с вещина, която рядко се среща. 

Nuvara Elia Heritance Factory. Този хотел е бил фабрика за чай. Почти всичко е запазено, като е приспособено за нуждите на хотела. Прелестно място. Струва си качването от два часа с кола по тесния и стръмен сокак. На входа ме посреща табела с надпис „Кой би повярвал преди 150 г., че чаят ще стане национално питие на Империята?“ Ха! Традицията да се пие чай във Великобритания ми се е струвала вековечна. Всъщност чаените насаждения сменят кафеените плантации по тези земи, унищожени от бактерия. Британското природонаучно дружество пренася чаени растения от Индия и за пореден път съм принудена да призная англичаните за великата нация. Те монополизират напълно търговията с чай в тогавашен Цейлон. И работна ръка си намират – тамилите, племе от Източна Индия, тъй като местните племена отказват да работят на плантациите. Сега се сещам за сериала „Табу“, с който се забавлявах по пътя към Коломбо и който случайно (дали?) избрах измежду всички налични филми. Това е историята на Източноиндийската компания – най-големият и брутален монополист на търговията от Изтока, включително и на цейлонски чай.

Вечеря в ресторанта на този уникален хотел с дрескод и с жива музика, след това вечер пред камината с кокосово уиски, защото навън, в планината, е 12 градуса. Който не го свърта на едно място, рано на другата сутрин, по изгрев поема към чаените плантации. Струва си ставането в 5 ч. Преминаваме през село на тамили, влизаме в индуистки храм. Благославят ни за деня с три цветни точки на челото. Слънцето току-що се е показало зад хълма, когато срещаме първите берачки на чай на път за плантациите. Женици слаби, изнурени от непосилен труд. Беритбата на чай е деликатна работа, откъсват се само най-горните три листчета. Небрежни в работата си, мъжете са освободени от тази тегоба. Удобно. Многото информация бързо е забравена. Останала е у мен само картината на жени с бели хавлиени кърпи на главата, впрегнати в огромни кошове на гърба, които трябва да се напълнят с 18 кг нежнозелени листенца. Иска ми се да погаля някое от тези сбръчкани, изпити лица, които мило се усмихват насреща ми. Дори леко кокетират, когато се подготвят за кадър от моя телефон. Докато изгрее напълно слънцето, ширналите се поля се напълват с малки движещи се точки, сякаш някой е попилял наниз от перли. Всичко е поетично в тази страна. Сбогувам се с мястото и се заклевам да пия само цейлонски чай завинаги.

Cape Weligama Resort. Нос Уелигама се намира в най-южната част на острова. Мястото надминава всичките ми очаквания. Разкош и лукс по много изискан и дискретен азиатски маниер. Любопитството ме води тутакси на най-интересното място с поетичното име Лунен басейн. Нямам думи! Огромен басейн с формата на четвърт луна, стъпил на ръба на висока скала, надвиснала над океана! Гледката е толкова пленителна, че не мога да се отделя нея. Шри Ланка е първото място, което посещавам, където в хотелите има индивидуална библиотека за всяка стая. В моята стая първото нещо, на което попада погледът ми, е луксозно издание на албум. На обложката – образ на много красив мъж, малко след най-добрите си години. Заглавието е „Cup of kindness“. То ми взе сърцето веднага. В три думи е събрана цялата житейска философия на истински местен герой. Името му е Фернандо Дилма. Същото име като на чая – нежен изкусител от онази сутрин. Дилма е не само марка чай, а нов свят, истински вдъхновяващ пример в новата история на Шри Ланка на един от основоположниците на местното производство на чай, бизнесмен, визионер, филантроп, меценат, родолюбец и учител. Оказва се, че и прелестното място, на което сме, е на компанията Dilmah, която разработва концепция за луксозен туризъм в естeствена среда, сред чиста природа. Вече е ясно, влюбена съм отново! И новата ми страст е цейлонският чай на Dilmah.

Коломбо. Последният ни ден в Шри Ланка. Galle Face hotel е легендарно място, на което са пребивавали емблематични за миналия век личности – от Чехов, Вивиан Лий през принц Чарлз до Бърнард Шоу. Този ден е и за разходка по крайбрежната алея с многобройни сергии за местна храна. Коломбо е с 6 млн. жители и е видно, че е в голям подем. Строи се навсякъде. Огромни паркове с вековни дървета служат като оазиси, където млади двойки правят любовните си срещи. Градът е събрал всички етнически групи. Обичам да гледам хората в рутинните им занимания. Младежи в тесни джинси и черни тениски, девойки в легинси и тесни блузки. Ето го мъжа с риза и пола, завита около хълбоците. И ето го и любимия ми образ – жена с прибрана на кок коса, облечена в цветно сари. Гледам я да повдига ръка и да докосва рамото си, върху което е преметнато сарито, с красив и грациозен жест, от който движението на цялото тяло придобива изтънчена елегантност. Довиждане, Перла на Индийския океан! Щастлива съм, че можах да те преживея толкова неповторимо красива.