Младата Марела е неопитна в мениджмънта на такова необятно домакинство. Нейната сватба е организирана до последната подробност от баща й в Страсбург, където е председател на Съвета на Европа, и от майка й, която е избрала дори цветята и салфетките. На помощ на Марела се притичва контеса Волпи, престаряла венецианска аристократка, която й казва: „За да хванеш един мъж, ти трябва легло, но за да го задържиш, ти трябва цяла къща.“ Контеса Волпи посвещава Марела в изкуството да менажира своята малка компания – слугите и градинарите, икономите, готвачите, шофьорите, перачките, доставчиците, шивачките, камериерките. Та само в парка на Ла Леополда работят 20 градинари на пълен работен ден! Контесата я учи как да изчисли точния брой на слугите и часовете им работа, откъде да купи подходящите мебели, съдове, как да се пазари с търговци и реставратори и как да подреди гостите на официалния обяд. Когато контесата й казва, че след всеки официален обяд лично троши празните бутилки от вино, Марела е изумена. Защо, пита тя. За да не ги използват слугите при следващ обяд и да обявят, че гостите са изпили повече, отколкото са изпили, а всъщност да отмъкнат вино от избата ми, отговаря невъзмутимо контесата.

Марела започва да преобразява старомодните вили на клана Аниели и да създава домове за семейството си по свой вкус. Наема най-добрите дизайнери и ландшафтни архитекти, но тя е тази, която дава идеята, чертае планове и предприема рискове. Авокато, както наричат Джани, защото е учил право, макар че не е завършил, цени изключително много лукса и красивите предмети и мебели, дизайна като цяло. Марела си спомня първото си пътуване до Париж малко след сватбата. Решава да отиде на шопинг, а най-добрата опция е нощният влак от Торино до Париж, където е ателието на любимия й дизайнер Баленсиага. Когато се настанява в луксозния спален вагон, резервиран изцяло за нея, тя установява, че навсякъде има вази със свежи цветя, дори в банята, че освен любимите й сапуни, одеколони и козметика, там са разположени кърпи с извезани инициали на фамилията Аниели, там са сребърните прибори с монограм, покривките от лен, колосани и избродирани ръчно с герба на клана, книгите, плочите, дори картини, всичко онова, което тя има в къщата си. Ето така пътува фамилията Аниели. През целия си живот Марела и Джани Аниели са се страхували само от едно нещо – липсата на стил.

Марела преобразява всички имения на Аниели с изключение на Ла Леополда – вероятно заради това, че тази вила принадлежи на един период от живота на мъжа й, който тя не е споделяла, а може би и заради факта, че вилата е необятна, истински паметник на хедонизма на Бел епок, така добре описан в романите на Фицджералд.

Марела със сигурност се състезава с другите „лебеди“ в придобиване на най-скъпите мебели, картини и домове. Но нейният критерий е различен. Глория Гинес например обзавежда частния самолет на мъжа си с оригинални мебели от епохата на Луи ХVI. Марела пък избира архитект Амедео Албертини, цар на индустриалните проекти, за къщата им край Торино – Ла Бона. Той построява вила с геометрични пропорции от стъкло, стомана и вътрешни стени от суров бетон – революционна идея за средата на миналия век. Още по-революционно звучи басейн като част от дневна – това е постигнато с подвижна стъклена стена, разделяща вътрешната и външната част на басейна. Пространствата са отворени, една от спалните е в помещение като яйце, което също се отваря към дневната, доста екстравагантно решение дори и днес.

За апартамента на Аниели в Милано Марела наема знаменитата Гае Ауленти, архитект на Мюзе Д`Орсе и на Центъра Помпиду в Париж, на Националния Музей по изкуствата в Мадрид и т.н. Задачата й е да направи жилище, което да побира нарастващата колекция картини и пластики на семейството, които те купуват от цял свят, и особено от любими галерии в Ню Йорк. Колекцията им от стари майстори като Реноар се обогатява с модерни автори – Франсис Бейкън, Хенри Мур, Пикасо, Джаспър Джоунс, Робърт Раушенберг, Франк Стела...
Миланският апартамент е също футуристичен по един особено забавен начин, допадащ на семейството, което се отнася към лукса с доза ирония. В дневната, освен специалното осветление от скрити метални сфери, които могат да се насочват във всички посоки, има цяло стадо овце от прочута фирма за вълнени изделия – иронична препратка към фамилията Аниели, която в превод означава овце.

Марела не се ограничава само с ролята на съпруга на Аниели. Заедно с Ауленти тя участва в изграждането на училище в Пиемонт, финансирано изцяло от фамилията, и дарява средства за реставрацията на Палацо Граси, проект пак на Ауленти, във Венеция.

За честта на фамилията Аниели

Едоардо се ражда през 1954 г., а 3 години след това – Маргерита. Когато е бременна с нея, Марела разбира за поредната афера на Джани. Заплашва го, че ще замине за Аржентина и ще роди детето там. В крайна сметка се помиряват, ражда в Швейцария, където е вилата на семейство Карачиоло. Едоардо расте плах и грацилен. Когато завършва философия, се ориентира към изучаване на история на религиите. Вероятно под влияние на майка си, която също е увлечена от ислямизма и будизма. В Америка, където завършва колеж, е бил известен като Crazy Edi, лудия Еди. Вероятно там се запознава с наркотиците, заради които го арестуват веднъж в Кения. Заминава за Индия да изучава духовни практики и става пределно ясно, че не би могъл да замести баща си на върха на империята – липсват му решителност, креативност, размах, липсва му тестостерон. Джани Аниели избира за свой наследник в бизнеса племенника си Джовани. Той обаче умира през 1997 г. от рак на стомаха, само на 32. Едоардо се надява този път баща му да му се довери, дори дава предизвикателни интервюта в пресата, в които обявява, че е готов да оглави империята, но това не се случва. Джани Аниели избира своя първороден внук, син на Маргерита от брака й с американския писател Алън Елкан – 22-годишния Джон Елкан за наследник.