Три години по-късно 46-годишният Едоардо, не намерил утеха нито в алкохола, нито в наркотиците, подкарва сивия си Fiat Croma към моста на самоубийците край Торино и се хвърля оттам. Тялото му е намерено в основата на моста сред боклуци, празни шишета и найлонови торбички, а под кашмиреното палто е бил с пижама. Вероятно му е било трудно да живее, усещайки презрението на баща си заради това, че не успява да покрие очакванията му. „Част от моето семейство се придържа към декадентската логика. За да не дадем доверие на никого и за да не обидим някого, постъпваме като Калигула – правим коня си сенатор“, казва Едоардо в последното си интервю, очевидно визирайки избора на баща си за наследник на империята. 
Три години по-късно Марела погребва Джани. 

Оскъдните интервюта и портрети на фамилията ни навеждат на мисълта, че бракът между Марела и Джани е класическа форма на браковете във висшата класа – любовта, ако я е имало, е заменена от съдружие в името на семейното предприятие. Жените може да се разкъсват от ревност като Марела – а съвременничките й твърдят, че тя е болезнено ревнива, – но държат устата си здраво затворена. Мъжете може да кръшкат безобразно, но са отговорни към жените си и като глави на семейството. Съпрузите може да спят в различни спални – както Марела и Джани, – но пред света са едно цяло. Марела е прекалено интелигентна, за да се предаде и да се превърне в безропотна съпруга трофей. Бягствата на Джани са я потапяли в гняв, тъга, безсилие. Но тя е избрала да менажира брака си с търпение и с философията на мъдрите жени: „Джани идва и си отива. Но винаги се връща тук.“ И още: „Италианските мъже са най-галантните, най-очарователните на света. Но и най-нарцистичните. Смятат, че светът започва и свършва с тях.“

Епизод последен

След смъртта на съпруга си Марела Аниели купува сама имението Еин Касиму в Маракеш. Този дом е създаден през ХІХ век за дъщерята на Лев Толстой Олга. От руската фамилия го купува богатата наследница и ексцентричка Барбара Хътън. После отива в ръцете на фамилията Ермес, която го превръща в кралски поло клуб. Марела Аниели го прави свое убежище в края на живота си. Тя построява басейн и павилион край него и декорира къщата с изключителен вкус. Градината, която създава заедно с изтъкнат ландшафтен архитект, е наистина вълшебна. Създаването на интериори, и особено на градини, се превръща в смисъла на нейния живот. До голяма степен тя се е посветила на това, за да задържи съпруга си, който повече от всичко на света е обичал красивите неща (а сред тях най-красиви за него са били жените). Еин Касиму Марела създава заради себе си. „Това място е най-близко до представата ми за щастие“ – казва тя за имението. Когато е там, се отдава на тъгата по изгубените си любими мъже – най-напред си отива най-близкият й приятел Труман Капоти, когото тя смята за истински гений, топъл и забавен човек, после непрежалимият й син, после и съпругът й... Бродейки нощем в градината на имението под горещото южно небе, тя си спомня детството си във Флоренция и как е ставала по тъмно да слуша звуците на нощната градина. „Чувах я как диша и я възприемах като живо същество.“ Еин Касиму е най-семплият като мебели, но най-приказният като атмосфера дом. Ако пътувате до Маракеш, непременно трябва да видите Градината Мажорел – собственост на фондацията на Ив Сен Лоран и Пиер Берже. В малкото магазинче на къщата, превърната в музей, може да се купи сладко от горчиви портокали, направено в имението на Марела Аниели – Еин Касиму.

Днес Марела няма нужда нито от седемте къщи, нито от яхтите или самолетите, в които е минал животът й. Едно просто нежно цвете е способно да докосне душата й повече от всичко друго на света. И това е урокът, който ни дава тази изумителна жена, която наскоро навърши 90 години. Какво научихме от Марела? Да не се страхуваш да бъдеш семпъл – може би това е най-важното. Истинският лукс е в простотата. И може би мадмоазел Шанел го е казала най-точно: „Луксът – това не е обратното на мизерията. Това е обратното на вулгарността.“