Вярно ли е, че вкъщи се размотаваш гол?

Да. Децата ми не трябва да имат някакви специални тайни. Пак е свързано с идеята за свободата. Разбира се, не правя демонстрации. Но всичките ми деца – и момичетата, и момчетата – са ме виждали гол. Сега вече момичетата са по-големички и внимавам, но не е толкова страшно, ако влезе дъщеря ми, докато съм в банята. Защо да не ме виждат децата? Може би ми повлия Германия, там в сауната всички са голи. Всяко нещо, което мислиш, е следствие на някакво преживяване.

Как те промени преживяването „Созополис“?

По-малко амбициозен съм. И съм си обещал, както и на родителите ми, на жена ми и на голямата ми дъщеря, проекти над 4-5 хиляди квадратни метра няма да се случват повече.

Как си избираш хората, които се заселват тук?

Вярвай ми, по вибрацията. Деля хората на позитивни и негативни, не на бедни и богати. Безпогрешно ги усещам. Външни белези, ръце, зодия, поминък, семейство, деца – погледна и ми е ясно всичко. Едни българи, които живеят в Белгия, идват. Много възпитани хора. И бях сигурен, че ще бъдат наши съседи. Дойдоха обаче с трите си деца. Драма! Не палави, а много зле възпитани деца. Три момчета вдигнаха във въздуха всички, дето спокойно си обядвахме на таляна. Не могат да се държат като говеда, да чукат по масите като побъркани, да крещят и майка им и баща им да не им кажат една дума. Чакай сега, и аз имам пет деца. Но те няма така да се държат. Да, деца са, няма как да ги контролираш на 100%. Но пред очите ти да става нещо, което видимо смущава хората, които обядват спокойно... И просто вдигнах цената. Или казвам, че няма нищо за продаване, или надувам цената. Не мога да обидя хората, но имам право да избирам с кого да остарея.

Ако трябва да бъда точен, над 100, като 40 от тях са украинци, руснаците не са по-малко. Връщал съм и българи, предимно хора с много тежка охрана. Няма как да стане тук – пет коли охрана и седнали на таляна ония със слушалките. Ние какво ще правим? Трябва да хващаме пътя. Човекът не е виновен, но това просто не е неговото място. Чакай да ти разкажа как подведох българин, който живее в САЩ. Ще му спестя името, 65-годишен човек, много умен, дясната ръка на Огнян Дойнов. Случайно се запознахме в София, стана дума за „Созополис“ и той вика ще дойда да го видя. Един ден преди три години идва, вижда една къща и казва дай ми цена. Голяма къща, струваше малко под един милион евро. Той каза ок, но искам да ти я платя на вноски. Съгласих се, като върху това, което не ми е платил, си начислявам 6% годишна лихва. Плаща си първата вноска, плаща и втората. Но през това време видях, че този човек е толкова крив, че няма накъде. Седим на маса, приказваме си, смеем се, кефим се. И пристига в кръчмата той, изземва пространството, почва да ръкомаха и да говори, знае всичко, компетентен за всичко и си е... мамата. Викам този път ударих греда. И започвам да се моля на Бог последната вноска да не я плати. И виждам, че срокът изтича, а той не е превел сумата. Веднага уведомление за прекратяване на договора. Има 14-дневен срок, в който, след като съм му пуснал предизвестие, че прекратявам договора, той може да реагира. Не е имало ден от този срок да не помоля Бог той да не си плати. Е, не си плати, въобще не се обади. Върнах му парите изпипано до последния детайл. След месец продадох къщата на друг човек.

Каква е идеята ти за остров Свети Иван отсреща?

Трябва да го подарят на общината. Ако е на общината, има възможност с европейски пари да бъде възстановен манастирът. Да стане изключителна атракция там, където бяха намерени мощи на Св. Йоан Кръстител. Представи си как ще свети и колко красиво ще бъде. Това е целият филм. Тук хора си купиха къща, защото са се женили на острова и искат да имат за цял живот гледка към него. Големият смисъл е, когато нас ни няма, децата ни пак да са общество.

Усещам как на „Созополис“ ще бъде отредена специална част от мемоарите ти, Стефане.

Да, ти казваш, че в книгата на Светослава Тадаръкова за моя живот съм откровен до кръв. Ами такъв съм. След като тя излезе, единственият обиден беше адвокатът на Петър Стоянов Лъчо Таков. А беше точно така, както съм го разказал – дойде той и каза: Стоянов иска да купи апартамент, ама цената наполовина, защото като купи той, ще продадеш целия блок. Викам, нещо си се сбъркал. Тая работа няма да стане. После той ми звънна и ми каза да му изтрия телефона, ок. Написах му един есемес: аз няма да те търся, ако някой ден решиш да ми звъннеш, ще ти вдигна. Какво повече? Мисля, че в нашето общество трябва да има повече откровеност. Защото лицемерието се превърна в норма на поведение. А трябва да имаме смелост да си казваме нещата каквито са. Откровеността носи рискове. Като си откровен, шансът да ти го начукат, да ти направят някаква мръсотия, е много по-голям. Обаче трябва да воюваш в името на истината.

Казват, че Бог подлага на изпитания тези, които обича. Има ли други случаи, в които си го усещал, освен в случая със „Созополис“?

Да, разбира се. Като студент на една бригада катастрофирах с кола в деня и точно в часа, в който съм се родил. Нищо ми няма, освен един малък белег на крака, за да помня. Като видяха колата застрахователите, казаха, че без жертви не е възможно да е минала тази катастрофа. Е, на, няма жертви. И това ако не е знак, какво е друго? Всеки си има щастлива звезда. И не бива да се подиграва на съдбата, която му е нарисувана.