Бил ли си лъган, Стефане?

Разбира се. Парил съм се. Давал съм средства, които не съм успявал да си върна, когато са били без обезпечения. Всичко е въпрос на почтеност. Когато обаче пострадаш и имаш подобен проект като този, зад който седиш сам с чашата вино, като куче – преди пет години тук бяхме само аз, шофьорът ми и чакалите, – тогава правиш преценка на целия си живот, на детайли, на които преди не си обръщал внимание, и се научаваш на доста неща. „Созополис“ промени моя и на семейството ми живот. Ние пътуваме много. Но няма място, където да сме оставали за повече от две седмици, нека са три. Мен ме тегли обратно. Все нещо не ми стига. Тук преди три години, като дойдоха децата ми за първи път, семейството ми свърза „Созополис“ с дълго присъствие. Два месеца през лятото. Момчетата не искат да чуят за друго място. Момичетата, като изкарат училище, от кампусите – задължително са тук. На нито едно място не сме били толкова дълго заедно.

Разбрах, че ще строиш и параклис.

Тук има едно парче църковна земя, там е талянът. Питах Божидар Димитров какво е имало преди. Оказа се – маслинова горичка и параклис. Помолих го да провери какъв е тоя параклис. И беше огромно учудването ми, когато една сутрин ми се обади Божидар в 9 сутринта. Вика – имаш ли рибена чорба. Имам. А студена водка? Имам. Идвам. В 9,30 бяхме на таляна при рибарите с рибена чорба и с водка Белуга. Пийнахме, хапнахме и Божидар типично в негов стил вика – проверих, имало е параклис и той е бил „Свети Стефан“. Бе, Божидаре, да не ме лъжеш! За какво да те лъжа, проверих, така е. И си казах, Боже господи, пак няма нищо случайно. Учудването ми беше още по-голямо, когато след чорбата и водката тръгнах на разходка. И виждам точно над комплекса един трафопост, на който пише „Свети Стефан“. Това съвсем ми дойде в повече. Оказа се, че освен параклиса тук, районът е известен покрай него. Има ли нещо случайно на тоя свят?

Като започнах да си строя моята къща, се попитах: ти наистина ли искаш да остарееш тук? Да, абсолютно искам. Първо, защото съм роден в Бургас, второ, защото тук и на Каваците ми е минало детството, трето, зареждането тук е толкова силно. Спя 4-5 часа, ставам и все едно съм спал 15. В София не мога да се наспя за толкова време. Енергията там ме дразни. Тук, под „Созополис“, са тектонични плочи, между тях се образува електромагнитно поле, което избива на повърхността на земята. Тук сме върху вулканична скала с високо съдържание на метал. Административният ни адрес е Виа Понтика 109. Това е пътят на птиците, точно тук отгоре, по електромагнитното поле се ориентират. Можеш да откачиш, гледайки хиляди щъркели, лебеди, пеликани как минават. Въздухът е различен – когато вода се удря в скала, променя йонизацията. Като добавим това, че няма комари... Има тук доста интересни работи, някои разбирам, други – не. Но съм упорит и всичко ме намира.

Защо една от улиците в комплекса е „Константин Паустовски“?

Защото на тая земя, църковната, преди 60-70 години е имало една малка къщичка, където Паустовски е живял и писал за Созопол. Идеята за улицата е още от раждането на проекта – Михаил Заимов е настоял, той е бил проджект мениджър на комплекса. И е искал той да е реплика на Стария град.

Много силно впечатление ми направи разказът ти как Сергей Станишев е заел нечий шезлонг край басейна.

Ами проникна в комплекса без разрешение. И може да си представиш как се почувствах пред съседите си. Бяхме седнали при рибарите да ядем риба и да пием вино. И някой попита какво прави Сергей Станишев на басейна. Бе какъв Станишев! Там е, бе. Пратих охраната, викат там е. Казах да не го закачат, защото е бивш министър-председател все пак. Но дойде втори път. Трети нямаше. Говорим за затворен комплекс и в същото време – Сергей Станишев! Да влезе, да мине, да седне на твоя шезлонг. Няма как да стане. Добре дошъл си, но ми се обади! Няма значение кой си. Ще знам, че си вътре, и на съседите ще мога да обясня, че си ми гост. Все пак това е частна собственост.

Не си ли член на някакво тайно общество?

Не. Канен съм и в масонски ложи, и в ротариански клубове, и в партии. Не съм приел нито едно такова предложение. Свободолюбив човек съм. И много дисциплиниран. Познавам много масони в България и знам какъв меркантилизъм проявяват на основата на една прекрасна идея. По тая проста причина не мога да извършвам неща, които не съответстват на моите принципи. Завися само от себе си. Парите ми дават възможност да бъда свободен. Може да си позволиш да пиеш една ракия, може и да не пиеш, може да се разхождаш по хавлия, а може и в смокинг.